Дойдоха Поганските дни - точно дванадесет преди Рождество Христово. Страхът се превърна в неканен, но трайно настанил се гостенин в къщите на село Бориловец. Около Кръстовден попът наруши тайната на изповедта на една вдовица и оттогава вече никой не ходеше на църква, та поне там да намери спасение и покой. Мълвата за събуждането на караконджулите се носеше от уста на уста.
Разказваха, че караконджулите били ниски, колкото двегодишни дечица, дяволи със сплъстена козина. На главите си имали рог, а дългите им опашки помитали всичко след себе си. Те излизали само по Поганските дни, но пораженията, които оставяли били достатъчни за цяла година, че и отгоре. Те сучели от кравите, които след това залинявали и не давали повече мляко. Така, теленцата умирали от глад. Друго тяхно любимо развлечение било да яхнат врани коне и да препускат из селото, крещейки по цели нощи. После си правели бъклици от конските глави и в тях източвали виното на стопаните. Най обичали, обаче, да вземат образа на няко ...