3 min reading
Дойдоха Поганските дни - точно дванадесет преди Рождество Христово. Страхът се превърна в неканен, но трайно настанил се гостенин в къщите на село Бориловец. Около Кръстовден попът наруши тайната на изповедта на една вдовица и оттогава вече никой не ходеше на църква, та поне там да намери спасение и покой. Мълвата за събуждането на караконджулите се носеше от уста на уста.
Разказваха, че караконджулите били ниски, колкото двегодишни дечица, дяволи със сплъстена козина. На главите си имали рог, а дългите им опашки помитали всичко след себе си. Те излизали само по Поганските дни, но пораженията, които оставяли били достатъчни за цяла година, че и отгоре. Те сучели от кравите, които след това залинявали и не давали повече мляко. Така, теленцата умирали от глад. Друго тяхно любимо развлечение било да яхнат врани коне и да препускат из селото, крещейки по цели нощи. После си правели бъклици от конските глави и в тях източвали виното на стопаните. Най обичали, обаче, да вземат образа на няко ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up