4 сент. 2020 г., 12:41

Погледът ми няма крайна точка... 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие
674 1 1
Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
***
Най-непослушният атом в мен разбърква покоя, за да могат цветовете да намерят топлина...
***
Вятърът преде тънка нишка от полудели облачета и с нея завързвам четвъртото листо на детелината...
© Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??