Погледът ми няма крайна точка...
Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
***
Най-непослушният атом в мен разбърква покоя, за да могат цветовете да намерят топлина...
***
Вятърът преде тънка нишка от полудели облачета и с нея завързвам четвъртото листо на детелината...
© Павлина Петрова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
