Sep 4, 2020, 12:41 PM

Погледът ми няма крайна точка...

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

822 1 1

Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!

***

Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!

***

Най-непослушният атом в мен разбърква покоя, за да могат цветовете да намерят топлина...

***

Вятърът преде тънка нишка от полудели облачета и с нея завързвам четвъртото листо на детелината...

© Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

jenyivanova (Jasmin)

Няма да цитирам нищо, защото ще трябва да цитирам всичко! Браво... браво

2020-09-04T15:01:05+03:00

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Prose 1.3K 5.0

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Prose 2.9K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Prose 4.1K 4.9