Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!

***                                                                               

  Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!  

***

  Най-непослушният атом в мен разбърква покоя, за да могат цветовете да намерят топлина...

***

  Вятърът преде тънка нишка от полудели облачета и с нея завързвам четвъртото листо на детелината...

                                                                             © Павлина Петрова