4.09.2020 г., 12:41 ч.

Погледът ми няма крайна точка... 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
527 1 1

   Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!

 

***                                                                               

  Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!  

 

***

  Най-непослушният атом в мен разбърква покоя, за да могат цветовете да намерят топлина...

 

***

  Вятърът преде тънка нишка от полудели облачета и с нея завързвам четвъртото листо на детелината...

 

                                                                             © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма да цитирам нищо, защото ще трябва да цитирам всичко! Браво... браво
Предложения
: ??:??