Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.

Погребението на една крава

(И културата беше погребана)

Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. Къщата беше малка. Имаше ниска масивна ограда, заграждаща я само донякъде и животното (имам предвид кравата) през повечето време беше завързано за това заграждение.

- Кравите не се връзват!

- Напротив, връзват се и то много здраво - особено, ако са ти единствени.

- Чия беше кравата?

- На жената, която живя и все още живее в къщата. Тя, както и домът ù, беше отдалечена от селото, а също и от ставащото в него. После, сигурен съм, осъзна каква е ситуацията там.

И така, историята започнала с кравата. Шарената млекодайна крава. Да, давала по много мляко. Имало и някакво момче - Ромп*. Най-малкото, но и палаво в цялото село. Наистина, домът му не е близо, но пък децата обичат да скитат насам-натам, да изследват, да се впускат в приключения. Необразованите малчугани вършат пакости.

- Образованите също!

- Но некултурните най-често! Просто дребния живя с дядо си Поурст**. Онзи имал дъщеря. Тя се събрала с мъж. После им се родило дете. Семейството не си платило данъците. Дошли данъчните. Взели каквото успели. Мъжът се пропил и забягнал. Жената умряла от стрес.

Накрая невръстното дете останало при дядо си, който, по моя преценка, не го бе възпитал добре. Един ден детето отишло в къщата на самотната жена и започнало да замерва кравата (става дума за животното) с камъни.

-И какво станало с кравата?

-Умряла. Появили се накъсвания по кожата ù и ребрата ù се строшили.

-Хубава работа.

-Жената била наблизо. Кравата ù била много ценна, защото отговаряла за важна част от прехраната ù. Стопанката обаче се намесила прекалено късно. След като животното било издъхнало, тя хванала детето и му се скарала. То се разревало, въпреки че не получило нито един шамар.

След като избягало от жената, то отишло да се оплаче на дядо си Поурст.

После жената дойде в селото. Търсеше някой, който да изкопае дупка и да зарие трупа, за да не изгние пред дома ù. Отзова се учител, идващ от града. Взе една лопата и отиде с нея (жената) до трупа на кравата. Там двамата завариха стареца Поурст.

Беше много гневен и навред лепеше лиги. Почна да крещи и съска. Обвиняваше жената, че пребила неговото внуче. Старчето изрита кофа, пълна с мляко, издоено още сутринта. Млякото се плисна по земята и попи в калта. После старчето с крясъци си тръгна и прокле жената.

Високият учител я погледна с поглед благороден и учтив. Каза:

-Ей сега се връщам, а пък ти, ако поискаш нещо от месото, си вземи!

-Ти бъди спокоен, Уолтър, ще подготвя кравата за закопаване. Ти иди се разправи с негодника, само много да внимаваш.

-Тъй ще е! Ще ги замая с думи - него и детето. Ти седи спокойна тук, чакай ме да се завърна.

Благородния и образован учител тръгна към дома на стареца и на малкия пакостник. Искаше да ги придума за детето да се учи и да е добре възпитано.

Старецът обаче го прогони, без да чуе дума, от дома си го изпъди. Също тъй чрез камъни надалеч го съпроводи. После викна на учителя да не го търси и да не се връща.

Уолтър се върна при жената. Взе лопатата и започна да копае. Взимаше земя с усърдие, хвърляше я надалече. Накрая се получи широка и дълбока дупка. Кравата, още неналетяна от мухи, беше избутана вътре и после заровена.

Край

* Идва от английското rompy (палав, необуздан)

** Игра на думи пак от английски (the poorest) , също може да се тълкува и като 'полуръст'