Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. Къщата беше малка. Имаше ниска масивна ограда, заграждаща я само донякъде и животното (имам предвид кравата) през повечето време беше завързано за това заграждение.
- Кравите не се връзват!
- Напротив, връзват се и то много здраво - особено, ако са ти единствени.
- Чия беше кравата?
- На жената, която живя и все още живее в къщата. Тя, както и домът ù, беше отдалечена от селото, а също и от ставащото в него. После, сигурен съм, осъзна каква е ситуацията там.
И така, историята започнала с кравата. Шарената млекодайна крава. Да, давала по много мляко. Имало и някакво момче - Ромп*. Най-малкото, но и палаво в цялото село. Наистина, домът му не е близо, но пък децата обичат да скитат насам-натам, ...