Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тишина, никакви проблеми. Какво ти проблеми – дори желания няма. И защо са ти те – каквото просто ти хрумне, веднага се сбъдва. Получаваш го – понякога дори преди да се сетиш за него…
Слънцето грее – нито горещо, нито презрително-хладно. Въздухът е толкова прозрачен, че виждаш през него и него. Леки облачета тихо валсуват по небето. Понякога компания им правят птичките божии, що не знаят грижи и труд. Няма гадни насекоми, няма режещ вятър, няма изгаряща жега, няма… Каквото не ти трябва – няма го…
Обществото – ангели. И ти си такъв – мирен, спокоен, отпуснат. Без напрежението на ежедневието, без проблемите – битови или световни. Хлябът наш насущний е… Нали ви казах – не може да се опише всичко, ...