Покой в Рая
Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тишина, никакви проблеми. Какво ти проблеми – дори желания няма. И защо са ти те – каквото просто ти хрумне, веднага се сбъдва. Получаваш го – понякога дори преди да се сетиш за него…
Слънцето грее – нито горещо, нито презрително-хладно. Въздухът е толкова прозрачен, че виждаш през него и него. Леки облачета тихо валсуват по небето. Понякога компания им правят птичките божии, що не знаят грижи и труд. Няма гадни насекоми, няма режещ вятър, няма изгаряща жега, няма… Каквото не ти трябва – няма го…
Обществото – ангели. И ти си такъв – мирен, спокоен, отпуснат. Без напрежението на ежедневието, без проблемите – битови или световни. Хлябът наш насущний е… Нали ви казах – не може да се опише всичко, сетива и език не стигат. Хляб! С вкуса на всичко, което си помислиш. Или ти хрумне. А и за него се сещаш понякога – ей така, между другото. Защото душата хляб не ще – иска друга храна. И я имаш – в Рая тъмни цветове няма, черното е блестящо бяло…
Мир, покой, тишина…
О! Какво е това? Бръмчене? Наистина – бръмкане. Комар? Отде се е взел? Тук? Явно Дяволът си прави шегички. Да, няма да е дълго. И ще бъде наказан за тази си глупост. А комарът…
Добре, че се появи… Стой! Стой! Ще те хвана… Ще те улуча… С дясната ръка… Ха така… Още веднъж… Мога! Мога да го смачкам…
Но – след малко… Да го погоня… Да си поиграя… Защото тая скука… Ох, тая скука… Писна ми от мир и покой…
Заповядайте още нещо -
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А сега де! Хем няма никакви проблеми в Рая, хем просто така от Рая не гонят
Поздрави, Генек! -
Благодаря, Фиил, Ангелче дяволско!
Комарът е от вашите - дяволски... -
Така си е то. Много щастие води до скука. Но това е само когато щастието е сведено до физически параметри. Ако е израз на най-висшето възможно психическо удовлетворение, то това е максималният елемент, гарантиран ни от лемата на Макс Цорн /мир на праха му/! Лошото на играта с комари е това, че някои комари имат свойството да заразяват при ухапване с редки форми на левкемия и от играчка да стане плачка...!
Интересен текст, Георги. Моите поздравления! -
Благодаря, Елке!
-
Ех тази неспокойна човешка душа! И Раят не му харесва съвсем! Цял живот се борим за спокойствие, после то не ни харесва! Поздрави! Много ми хареса!
-
Благодаря, Пепи, Мариана, ДПП!
А колко пъти ни се е искало нищо да не пипаме. Ей така - покой... -
Как беше: " Да бе мирно седяло, не би чудо видяло"... ами така си е, не можем да стоим ние тихо, кротко и без "работа"
-
Ама, че телепатия! От няколко седмици препрочитам "Пипи", "Карелсон"... Поне да беше вкусна, а то...Кръвта де...Я е пиян, та после се изнасяш "на кючеци", я се плашиш и от сянката си...
-
Игрите на скуката са забавни точно защото са скучни!
-
Благодаря, Над!
Астрид Линдгрен е намерила "карта" на задгробния свят. Сети се за "Братята с лъвски сърца". Отиваш в друг свт, като умреш там - хайде в трети... И така - до безкрайност...
А з комара си права. Поне научно. Само при комарите и хората женските пият кръв... -
Знам си, аз, че не съм за Рая, знаам. И аз, като комара...И проблеми ще им създам, и ще ме изгонят. Защото вече не могат да ме убият, де...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не гонят - за наказание. Мисли какво си пожелаваш...
Отправям към "Чистилището" - мое, има го тук.