Покой в Рая
Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тишина, никакви проблеми. Какво ти проблеми – дори желания няма. И защо са ти те – каквото просто ти хрумне, веднага се сбъдва. Получаваш го – понякога дори преди да се сетиш за него…
Слънцето грее – нито горещо, нито презрително-хладно. Въздухът е толкова прозрачен, че виждаш през него и него. Леки облачета тихо валсуват по небето. Понякога компания им правят птичките божии, що не знаят грижи и труд. Няма гадни насекоми, няма режещ вятър, няма изгаряща жега, няма… Каквото не ти трябва – няма го…
Обществото – ангели. И ти си такъв – мирен, спокоен, отпуснат. Без напрежението на ежедневието, без проблемите – битови или световни. Хлябът наш насущний е… Нали ви казах – не може да се опише всичко, сетива и език не стигат. Хляб! С вкуса на всичко, което си помислиш. Или ти хрумне. А и за него се сещаш понякога – ей така, между другото. Защото душата хляб не ще – иска друга храна. И я имаш – в Рая тъмни цветове няма, черното е блестящо бяло…
Мир, покой, тишина…
О! Какво е това? Бръмчене? Наистина – бръмкане. Комар? Отде се е взел? Тук? Явно Дяволът си прави шегички. Да, няма да е дълго. И ще бъде наказан за тази си глупост. А комарът…
Добре, че се появи… Стой! Стой! Ще те хвана… Ще те улуча… С дясната ръка… Ха така… Още веднъж… Мога! Мога да го смачкам…
Но – след малко… Да го погоня… Да си поиграя… Защото тая скука… Ох, тая скука… Писна ми от мир и покой…
Заповядайте още нещо -
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Поздрави, Генек!
