Помнете ме с добро
- Стига си висял на този компютър! Цял ден не си ял. - каза стомахчето ми.
- Хм, ти пък, откога говориш? - питам учуден, но съвсем осезаемо чувствам, че е право - Какво да ти наготвя?
- Хвърли две-три пържоли на жарта!
Ми хубаво, на жар. Сипвам малко дървени въглища в чугуненото барбекю, после разпалката, а аз се заемам с вратните пържоли. Приготвям си всички необходими тънкости и започнах да ги осолявам ...
- Ох, щипе.
- Какво ти щипе - питам стомахчето.
- Не съм аз, това са пържолите.
- И вие ли говорите? - питам ги почти естествено, все едно цял живот съм разговарял с тях.
- Да, да - започнаха една през друга - ние сме много изтънчени, фини.
- Разбирам - казвам и поглеждам към мазничкото, което разделя копчетата крехко месце.
- Ние сме от биоферма. Прасето беше отгледано свободно и беше заклано съвсем хуманно. Ти нямаш ли сърце, как така ще ни печеш?
Замислих се. То, нали прасето като всяко животно има душа. Бях чел, че едни от първите експерименти за откриване на теглото на душата бяха точно с прасета. Значи нищо чудно във всяка пържола да има по малко душа. Май наистина не мога да бъда такъв звяр. Как така ще ям душа? Ще си сготвя нещо неживотинско. Ще си наготвя сух боб. Тъкмо имам пресен джожен. Докато го изплаквам ми се стори, че някой тихичко хихика. Започнах да късам листата, но още при първото листо ...
- Ох, така боли.
Вече бях сигурен кой го каза. Нали във връзката джоджен стръкчетата са още живи. Пак бях чел, че и разстенията имат нещо като душа, поне това сочеха опитите с Кирлиановото лъчение. Когато откъснеш едно листо, аурата на разстението запазва образа на откъснатото листо, макар и по-блед. Значи то помни, че е имало листо. Е, бобът ще мине без подправки. Сложих го в гевгира и пуснах малко по-топла вода, за да се измие по-добре.
- Така париии ...
- Чакай малко, ти нали си сух боб?
- Какво от това - развикаха се кълнчетата - ние също като джоджена сме отгледани в биостопанство. Не може да се отнасяш с нас така варварски.
Въздъхнах и ... не смея да си поема въздух. Ми, ако случайно, без да искам, погълна някой жив микроб ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© toti Все права защищены
