Жабокът (Гедеон)
369 2157
24 нояб. 2021 г., 09:41  

Помниш ли... 

  Проза
447 2 8
2 мин за четене

                                           Въпроси в тишината

 

     Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.

Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.

Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…

Чу ги! Гласовете на хиляди души. Скръб и болка. Радост и сълзи. Родени и мъртви. Заклели се във вярност. Хората оставили частица от себе си тук.

Знаеше, че тази нощ сред основите на този храм има място единствено за твоята душа.

Искаше да съградиш новия дом, където да има светлина.

Искаше да бъде ден с красотата на света, където живееш, но знаеше, че в новия храм винаги ще чуваш тези гласове на миналото…

Падна на колене и помоли…

 Да бъде ден !!!

 

Помниш ли, когато го прегърна? Голямото плюшено мече.

Беше той… Истински и носещ топлина.

Твоята мечта. Твоето момче, което прегръщаше, защото беше далеч. Толкова далеч… Но не беше сама. Имаше гласът му. Имаше мислите му. Имаше всичко, което бе в теб.

Знаеше, че е жив. Знаеше, че те обича и няма никога да бъдеш сама.

Никога!!!

 

Помниш ли, синия екран на компютъра? Тихата, релаксираща музика и празният поглед, с който гледаше в нищото... Спомняйки си за него.

Колко го обичаше! Как танцувахте заедно в небето и чувстваше облаците, нежно галещи телата ви. Колко прекрасно беше да сложиш глава на рамото му, да усетиш аромата… Да чуваш сърцето му…

И… Токът угасна!

Угасна изкуствената светлина. Бе тъмно!

Единствено зад теб проблясваха пламъците на камината. Пукането на горящите дървета и истината…

Че животът продължава!

© Гедеон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Както е казал Ганди " Животът ми е моето послание. " Днес няма да ти мъкна пясък, а ще ти сваля някоя и друга звезда! 🙂
  • Който каквото реши, да живее свободата Лично на мен поезията ми е по-интересна, особено като се пише след Шели
  • 🤣🤣🤣
  • Земи си петицата, Пинтио
  • Не съм видял темата, защото аз си сложих моя"Горко на този, който съжалява живеещите със спомени"
    Когато си свърша есето "За плътта... " Започвам "Когато ти ми казваш лека нощ" , но с мобилния е адски трудно да се прави, каквото и да е във форума, тъй че поезия ли е или проза, или кой каквото си реши.
  • Горко на онзи, който приживява със спомени
    Не е от конкурса, там темата е друга: "Когато ти ми казваш лека нощ"
  • Хаха Пепи Избирателната Памет. 😆 Прозвище значи! Аз пък ще съм Зигфрид Вечно Помнещия 😅
  • За любовта няма прегради… и какво беше, “пред моя зов смъртта не е преграда”. То не е баш за туй ама не знам защо се сетих за това, докато четях текста ти. Животът продължава, но носим обичаните от нас в сърцето. 😊
Предложения
: ??:??