Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласовете на хиляди души. Скръб и болка. Радост и сълзи. Родени и мъртви. Заклели се във вярност. Хората оставили частица от себе си тук.
Знаеше, че тази нощ сред основите на този храм има място единствено за твоята душа.
Искаше да съградиш новия дом, където да има светлина.
Искаше да бъде ден с красотата на света, където живееш, но знаеше, че в новия храм винаги ще чуваш тези гласове на миналото…
Падна на колене и помоли…
Да бъде ден !!!
Помниш ли, когато го прегърна? Голямото плюшено мече.
Беше той… Истински и носещ топлина. ...