История за лордове и за гуано

или къде се намира Сурусинкево

Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, докато се разхождах из Лестър, краката сами ме заведоха до 120 Аверил роуд. Разказах му и за синята плочка до входната врата, на която пишеше, че точно там се е родил, и живял до 20-тата си година съименикът му по фамилия. За да не остане по-назад, Брайън ми разказа за една къща, която посетил заедно с жена си преди всичко това с вирусите и маските да започне, когато все още беше възможно да се посещават чужди къщи. Тази къща принадлежала преди много години на някакъв лорд, на който не запомних името, понеже Брайън фъфлеше. Въпросният лорд забогатял от търговия с гуано в Чили. Дотолкова забогатял, че си купил кораб, и доста голямо парче земя, недалеч от Бристол. С парите, спечелени от търговията с гуано, лордът, който тогава още не бил лорд, построил голяма къща с басейн и фонтан, засадил много екзотични дървета в парка, с който обградил къщата си, станал лорд, а накрая умрял.

След като ми разказа тази интересна история, Брайън ме попита знам ли какво е гуано. Отговорих, че думата ми се струва позната, но не знам.

— Птичи лайна – каза Брайън, видимо щастлив. Лордът забогатял от търговия с птичи лайна, които събирал в Чили, и продавал с огромна печалба в родната Англия.

После продължихме разговора си на различни теми, започнахме от жаргона на престъпниците в Лондон, говорихме за диалектите в Англия, и накрая се приземихме при гроба на Ричард Трети, който беше открит преди няколко години недалеко от Босуорт. В края този дълъг, и полезен разговор научих как престъпниците в Лондон наричат телефона, и кой е всъщност Ричард Трети.

— Последното го знаех и преди това – казах на Брайън – Учил съм за Войната на Розите в началното училище. Мистър Лорд каза, че е впечатлен от познанията ми по английска история. После попита:

— А къде се намира Сурусинкево?

Без да се замисля му отговорих:

— Там, откъдето идвам.

Брайън замълча, но за кратко. После зададе последния си за деня въпрос:

— А там всички ли са като теб?

Сега аз замълчах, знаех отговора, но не бях сигурен дали събеседникът ми ще ме разбере:

— Там, откъдето аз идвам няма лордове. Там всички се мислят за Господ, без на някой да му пречи това. А улиците са пълни с птичи лайна, на които никой не обръща внимание.

Брайън ме погледна със съжаление, после каза на най-чистия си английски, без да фъфли:

— Имате още много да учите.