Ти си някъде там... далеко в нощта и едва ли се чувстваш така сам,
както аз се чувствам сама... и едва ли звънка птича песен би ти заглушила слуха, за да не чуеш изблика на моята душа! Но какво да направя?!?! - като от теб черпех живот... пиех щастието с пълни шепи - до дъно!
Бих искала да ти кажа... исках, но ти си замина, отроняйки сълза -
НЕ ПЛАЧИ!... ти знаеш, че загуби, но уви, не ми прости...
А грешница ли бях да те обичам и да изпълнявам обещания?
Блудница ли бях да не те намразя и обичта си някъде там...
в сърцето си да запазя? Луда ли съм, че се взирам в миналото без тъга,
че от обида и горчивина не мога да заплача... дори с една сълза?
И всичко в мислите ми тъй дълбоко се е скрило... то не иска да си тръгва,
щом веднъж съм го приютила! ТО си ти и всичко наше...
позволи ми да те имам, без да се страхувам... нека не ме боли от спомени!
Потъвах тихо и плахо в очите ти... в онзи поглед нежен и дързък, ...