8 мар. 2009 г., 19:58

Порой 

  Проза » Рассказы
652 0 2
1 мин за четене

- Бъррр - каза Сянка и изтръска водата от качулката си, след като се скри на сухо в горския заслон. Дъждът беше пороен и май единствената посока, от която не валеше, беше отдолу. Като цяло много красива гледка, стига да не я гледаш от прекалено близо. Сянка се оттегли в сенките в дъното на заслона и се замисли за нещо свое си, зяпайки разсеяно дъждовната стена...

- Бъррр - избърка Но Щен Вълк и се отръска, след като се скри на сухо в горския заслон. Вълк много обичаше да вали, но това беше вече прекалено - водата се сипеше отвсякъде по много. Той се сгуши в дъното на заслона и замислено се загледа в плътната водна завеса, като от време на време подсмърчаше тихичко...

- Апчих! - кихна по едно време Но Щен Вълк.
- На здраве - каза някой току до него.
- Олеле! - Стресна се вълкът, като подскочи цяла педя от седнало положение, защото мислеше, че е сам в заслона, а след като се огледа, добави - Благодаря, Сянка! Мани-мани, с този запушен нос съм като сляп!
- Като спре дъждът, ще ти направя един билков чай с евкалиптови капки за настинката - усмихна му се човекът и го почеса зад ушите.
Двамата продължиха да зяпат пороя, като си мислеха почти едно и също:
"Ех, да беше лято" - помисли си Но Щен Вълк.
"Ех, да беше лято и да си носех шампоана" - мина през ума на Сянка в същия момент.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??