Посетителят
- Ето Ви документите. Всичко съм изпълнил, както ми бяхте написали на листчето. Дарението искам да го направя днес - изговори на един дъх напетият старец, чевръсто сядайки срещу бюрото на нотариус Тошев.
- Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на апартамента?! - учуди се специалистът по вещно право.
- Бърза услуга, хе-хе, супер бърза, с повечко парици, нали се сещате? - неприятно се засмя странният клиент.
- Но сега аз трябва да поръчам писмена справка за липса на тежести и възбрани, а и да подготвя на спокойствие нотариалния акт за дарение. А Вие препирате - сега го искам, мъжко го искам! Не може дарението да го направим по-рано от утрешния ден и то някъде около единадесет часа - отсече нотариусът с най-убедителния си глас.
- Не ми трябва никаква справка за тежести, бе момче, та аз на дъщерите си дарявам! - възмути се човекът.
- Но защо толкова бързате с този акт? - направо попита нотариусът, защото от опит знаеше, че всяка претупана работа крие нещо нечисто и хлъзгаво.
- Как защо - ами преди няколко дни яко ступах съседа си и му счупих ключицата?! Разбрах, че е ходил при адвокат и ще ме съди за телесна повреда, затова не трябва да имам нищо на свое име. Аз съм от стара коза яре и ги разбирам тия работи... – надвеси се над нотариуса старчето, досущ като наежено декоративно петле, от онези - дребните, но вредните, дето все на бой налитат.
- Ама, господине, не може така! - служителят се опита да изкаже мнението си, но клиентът му го стисна за гърлото и процеди през зъби:
- Как да не може бе, ти ли ще ми кажеш? Я се хващай на работа, че ще ти скърша врата като на пиле!
„Бутонът, бутонът за викане на охраната” - помисли си Тошев и ритайки, примъкна стола си по-близо до бюрото, успя да протегне длан под ръба му и да натисне спасителното копче...
Охранителите дойдоха твърде късно. След малко се чу и пронизителният вой на линейката... Тя префуча покрай едно жилаво старче, което се бе спряло на тротоара, срещу нотариалната кантора и наместваше каскета си върху едва подаващите се изпод побелялата му коса рогца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
