Eia (Росица Танчева)
436 13844
1.09.2010 г., 13:42 ч.

Посетителят 

  Проза » Разкази
757 0 14
3 мин за четене

                - Ето Ви документите. Всичко съм изпълнил, както ми бяхте написали на листчето. Дарението искам да го направя днес - изговори на един дъх напетият старец, чевръсто сядайки срещу бюрото на нотариус Тошев.

            - Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на апартамента?! - учуди се специалистът по вещно право.

            - Бърза услуга, хе-хе, супер бърза, с повечко парици, нали се сещате? - неприятно се засмя странният клиент.

            - Но сега аз трябва да поръчам писмена справка за липса на тежести и възбрани, а и да подготвя на спокойствие нотариалния акт за дарение. А Вие препирате - сега го искам, мъжко го искам! Не може дарението да го направим по-рано от утрешния ден и то някъде около единадесет часа - отсече нотариусът с най-убедителния си глас.

            - Не ми трябва никаква справка за тежести, бе момче, та аз на дъщерите си дарявам! - възмути се човекът.

            - Но защо толкова бързате с този акт? - направо попита нотариусът, защото от опит знаеше, че всяка претупана работа крие нещо нечисто и хлъзгаво.

            - Как защо - ами преди няколко дни яко ступах съседа си и му счупих ключицата?! Разбрах, че е ходил при адвокат и ще ме съди за телесна повреда, затова не трябва да имам нищо на свое име. Аз съм от стара коза яре и ги разбирам тия работи... – надвеси се над нотариуса старчето, досущ като наежено декоративно петле, от онези -  дребните, но вредните, дето все на бой налитат.

            - Ама, господине, не може така! - служителят се опита да изкаже мнението си, но клиентът му го стисна за гърлото и процеди през зъби:

            - Как да не може бе, ти ли ще ми кажеш? Я се хващай на работа, че ще ти скърша врата като на пиле!

            „Бутонът, бутонът за викане на охраната” - помисли си Тошев и ритайки, примъкна стола си по-близо до бюрото, успя да протегне длан под ръба му и да натисне спасителното копче...

            Охранителите дойдоха твърде късно. След малко се чу и пронизителният вой на линейката... Тя префуча покрай едно жилаво старче, което се бе спряло на тротоара, срещу нотариалната кантора и наместваше каскета си върху едва подаващите се изпод побелялата му коса рогца.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??