Последния полет на малкия Карло
Бащата на Карло бе загинал през Втората световна война и той живееше сам със своята майка Флорентина в Неапол.
Костите на любящия татко и съпруг Ампелио лежаха някъде из пясъците в далечна Африка, но духът му всяка нощ идваше в съня на Флорентина. Понякога я милваше и целуваше, понякога само си говореха - с топлота, обич и разбиране, друг път правеха любов...
Годините минаваха, Карло растеше, а майка му Флорентина работеше като шивачка. Беше ѝ много трудно да отглежда Карло сама. В този мъжки свят на жените не им бе присъщо нещо друго, освен да вършат домакинска работа. Работа се намираше трудно. На тях плащаха много по-малко, отколкото на мъжете, тормозът беше нещо съвсем общоприето. Но Флорентина не се предаваше. Тайно крадеше парчета плат и конци и нощем, когато единствено имаше свободно време, му ушиваше по някоя дрешка. Даряваше го със всичката обич и грижи, на които бе способна, но въпреки това се чувстваше виновна: защо не беше по-богата... защо К ...