- Тая заран хванах две рибки. Странни, но изглеждат годни за ядене…

- Че как успя? При тая дълбочина…

- Примамих ги. Сложих крака във вълните, засилиха се да отхапят и…

- Бърз си…

- Ако бях по-бърз – нямаше да сме тук…

- Защо? Все още смяташ, че е можело да поразите нашите ракети преди да ги изстреляме?

- Можеше…

- Пак ли ще се наддумваме? Вие бяхте вече на мерника, предупредихме ви, че няма да имате шанс да стреляте само вие…

- Но успяхме!

- И защо? Трябваше просто да се предадете, войната щеше да завърши преди да е започнала, светът щеше да е мирен…

- Ако не бяхте стреляли – светът пак щеше да е мирен и тих. Предавате се и…

- А защо ние? Ние имаме повече ценности от вас…

- Че нашите знаеш ли колко бяха? Много, много…

- Обаче – изчезнаха. Всичките ви ценности…

- И вашите…

- Е, ако не бяхме ви повярвали и бяхме успели да ви изпреварим…

- По-скоро – ние…

- Виж, виж… Голяма риба идва насам…

- Да, обикновено подобни се въдят в дълбочините, а сега – тук…

- Каква е дълбочината?

- 8848 метра по последната ни справка…

- На практика това островче е последното парче суша…

- Последният връх та Хималайте…

- Беше…

- Беше…

- Е, да седнем и поговорим… Какъв хубав свят имаше…

- И кому да го разскажем?Важното е да установим кой е виновен… Историята ще иска да знае…

- Историята на кое?

- И така – ние бяхме прави, но…

- Чакай! Пак манипулираш…

- Историята винаги говори истината… Дай директорътонова парче от рибата, ако обичаш…

- Я, от там се задава по-голяма риба… И с дълъг врат…

Предлагам умни коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/2022/07/11/%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/2/