Последният разговор
- Тая заран хванах две рибки. Странни, но изглеждат годни за ядене…
- Че как успя? При тая дълбочина…
- Примамих ги. Сложих крака във вълните, засилиха се да отхапят и…
- Бърз си…
- Ако бях по-бърз – нямаше да сме тук…
- Защо? Все още смяташ, че е можело да поразите нашите ракети преди да ги изстреляме?
- Можеше…
- Пак ли ще се наддумваме? Вие бяхте вече на мерника, предупредихме ви, че няма да имате шанс да стреляте само вие…
- Но успяхме!
- И защо? Трябваше просто да се предадете, войната щеше да завърши преди да е започнала, светът щеше да е мирен…
- Ако не бяхте стреляли – светът пак щеше да е мирен и тих. Предавате се и…
- А защо ние? Ние имаме повече ценности от вас…
- Че нашите знаеш ли колко бяха? Много, много…
- Обаче – изчезнаха. Всичките ви ценности…
- И вашите…
- Е, ако не бяхме ви повярвали и бяхме успели да ви изпреварим…
- По-скоро – ние…
- Виж, виж… Голяма риба идва насам…
- Да, обикновено подобни се въдят в дълбочините, а сега – тук…
- Каква е дълбочината?
- 8848 метра по последната ни справка…
- На практика това островче е последното парче суша…
- Последният връх та Хималайте…
- Беше…
- Беше…
- Е, да седнем и поговорим… Какъв хубав свят имаше…
- И кому да го разскажем?Важното е да установим кой е виновен… Историята ще иска да знае…
- Историята на кое?
- И така – ние бяхме прави, но…
- Чакай! Пак манипулираш…
- Историята винаги говори истината… Дай директорътонова парче от рибата, ако обичаш…
- Я, от там се задава по-голяма риба… И с дълъг врат…
Предлагам умни коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/2022/07/11/%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/2/
© Георги Коновски All rights reserved.
