На село. В стария гараж, където години наред негов горд обитател беше Москвич 504, се настани една улична котка. Беше началото на месец март 2020 година. Започна да носи парцали, картони... Видимо коремът ѝ беше наедрял. Майката изграждаше укритие за новите си рожби. Не я изгонихме. Без друго следващата седмица щяхме да почистим гаража, за да влезе синьо - зеленото Субару.
Щяхме, ама не... Коронавирусът яхнал червен дракон достигна река Дунав. Прецапа го и като момченце взе да се шляе по земите български...
Нямаше излизане от областните градове. Декларации... Маски, дезинфектанти, изолации...
Така минаха три дълги, дълги месеци...
Точно за християнския празник Св. Св. Константин и Елена (21 май) отново се завърнахме на село. Тревата достигаше покрива на къщата, а черницата разперваше клоните си на съседната улица. Баба Пенка беше починала. Забранили да бъде опята в селската църква. От моргата направо на гробището... А правеше такива сладки бухти... Бог да я прости! Марин, селският пиян ...