Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници ниедни! – от време на време се провикваше някоя от потърпевшите баби и мяташе първия попаднал ú предмет към градината.
Често нечия глава отхвърчаше, но не за назидание, а просто защото настъпваше най-значителният момент от живота на всяко селско пернато – да бъде в центъра на събитията, т.е. на масата, я по случай някой църковен празник, я в чест на скъпи гости.
Като деца по цял ден играеха навън, търчаха подир овцете или правеха сапунени мехури с масури от папур. Вкъщи се прибираха, колкото да вземат по един дебело намазан с мас и поръсен със захар комат от домашен хляб и пак изхвърчаха навън. Кичурите им бяха вечно невчесани, а коленете издрани, но не знаеха болест. Вечер обичаха да се навъ ...