6 min reading
Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници ниедни! – от време на време се провикваше някоя от потърпевшите баби и мяташе първия попаднал ú предмет към градината.
Често нечия глава отхвърчаше, но не за назидание, а просто защото настъпваше най-значителният момент от живота на всяко селско пернато – да бъде в центъра на събитията, т.е. на масата, я по случай някой църковен празник, я в чест на скъпи гости.
Като деца по цял ден играеха навън, търчаха подир овцете или правеха сапунени мехури с масури от папур. Вкъщи се прибираха, колкото да вземат по един дебело намазан с мас и поръсен със захар комат от домашен хляб и пак изхвърчаха навън. Кичурите им бяха вечно невчесани, а коленете издрани, но не знаеха болест. Вечер обичаха да се навъ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up