19. Прегръдка
Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговориха, защото не знаеха. А вятърът скиташе безгрижно по планината като дете. Докосна морето, небето го повика с очи.
— Забрави глупавото дърво! Ела да танцуваш с облака!
Някой ден вятърът ще си спомни дървото. Ще разплете коси и ще се върне на онова малко баирче с жълтите кактуси. Дървото ще бъде все още там. И няма да пита за нищо вятъра. Ще му приготви легло сред своите клони и цяла нощ ще се вслушва в дишането на скъпия гост. Няма да заспи, защото ще бъде щастливо, макар и за кратко.
Сутринта вятърът ще си тръгне отново. Дървото пак нищо няма да каже. Нито ще се опита да го задържи. Вятърът няма как да остане завинаги на баира. Защото е вятър.
Само хората, които минават по пътечката в ясния ...