19. Прегръдка

Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговориха, защото не знаеха. А вятърът скиташе безгрижно по планината като дете. Докосна морето, небето го повика с очи.

— Забрави глупавото дърво! Ела да танцуваш с облака!

Някой ден вятърът ще си спомни дървото. Ще разплете коси и ще се върне на онова малко баирче с жълтите кактуси. Дървото ще бъде все още там. И няма да пита за нищо вятъра. Ще му приготви легло сред своите клони и цяла нощ ще се вслушва в дишането на скъпия гост. Няма да заспи, защото ще бъде щастливо, макар и за кратко.

Сутринта вятърът ще си тръгне отново. Дървото пак нищо няма да каже. Нито ще се опита да го задържи. Вятърът няма как да остане завинаги на баира. Защото е вятър.

Само хората, които минават по пътечката в ясния ден, ще се чудят:

— Защо капят листата на това красиво дърво, когато все още е лято?

Защото болката от несподелената обич е нежно и благословено страдание.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф" - 2023 г.