Преходен реализъм /черен хумор/
Скоро след назначаването на Нискочел Дебеловратов за милионер и то под условие, че винаги точно ще изпълнява каквото му наредят, партийните му другарчета спретнаха мини търгче с един-единствен участник – техният човек и така той стана собственик на язовир. След това го посъветваха да заложи рибата, която предполагаха, че си живурка тихо и кротко в спокойните води и, срещу това подобаващо обезпечение, да получи от посочената му банка нищо и никакво кредитче от двадесетина милиона лева.
-Ама как ще докажа колко и каква риба има в язовира? – наивно се заинтересува нискочелият.
-Не е необходимо да доказваш. И директорът на банката, и юристът са все наши хора, така че всичко е уредено – успокои го едно бивше партийно величие, пребоядисано според настоящата мода.
Ето, сякаш докоснат от вълшебна пръчица, Нискочел Дебеловратов от собственик на изпотрошен “Москвич” и на панелка от тридесет квадратни метра на десетия етаж в един от работническите квартали на градеца, изведнъж се озова с двадесетина милиона лева, които твърде смешно стърчаха из тесните му и протрити джобове. Тъй като мозъчните му гънки бяха крайно недостатъчни, назначилите го на тази завидна длъжност се постараха умело да направляват стартиращия му бизнес в единствено вярната, според техните скромни разбирания, насока.
Така колелото се завъртя и все продължава да си проскърцва – ту банки фалирали, ту някой непослушко гръмнали…
Гледам го тези дни нашия милионер – петнадесети джип сменя, а родителите му ровят в кофите за боклук за едната коричка хляб! Чист късмет си е, че най-после успях да го спра и да го заговоря, защото аз от години му се изпречвам на пътя, а той все ме подминава като малка гара. Ама сега най-сетне сварих да го попитам:
-Абе, съседе, богат човек си, пък си оставил родителите си да ходят немили-недраги, ами може ли такива работи?!
-Ти какво искаш бе, по-добре така, отколкото да ги изпратя да ми хранят крокодилите на вилата с басейна?! Нали вече чу, че завчера едно земноводно на Късоврат Дебелогърбов си било хапнало майка му за закуска. А аз съм човек – държа родителите си далеч от опасностите – набързо избоботи Нискочел Дебеловратов, шмугвайки се в най-новия си джип.
Дълго зяпах подире му, дорде по едно време от глад се окопитих – зърнах кофа за смет, покрай която нямаше много старци и заех позиция за разблъскване на противника и за успешно измъкване на мухлясалия краещник, който веднага съзрях с острото си зрение.
Сега ръфам вмирисаните корички, ама съм благодарен, че и по-лошо е можело да ми се случи – мене да изръфат крокодилите!
© Росица Танчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
За съжаление, Петя, а така ми се искаше да не се налага да се пише силно на тази тема...
-
Много силно,Роси!
-
Галина и Антонио, благодаря ви за отзивите! Така виждам едната страна на прехода, за голямо съжаление - определящата го...
-
И мене ме е страх от този разказ, Ники.
-
хах страхотен разказ, Росе, много ме усмихна
-
Нина, Силви, Тошко и Елена, благодаря ви за отзивите! Тошко, винаги може по-добре, напълно съм съгласна с теб.
-
Тъжно, но реално и за съжаление фатално ни заобикаля!!! Поздрав!
-
Замислено е добре, като прочетох името на главния герой се изхилих доста сериозно, ама... можело е и по-добре -- след чудесно встъпление става скучно и едва накрая пак е готино. Лично мнение.
-
Благодаря за поздравите, Маги! А името Нискочел Дебеловратов, наблюдавайки какво се е случвало и какво продължава да си съществува покрай нас, е просто на върха на езика, за съжаление...
-
позната картина...
и какво име само...Нискочел Дебеловратов...
находка си е тази твоя идея...уникално.
Росица, сърдечно те поздравявам. -
Веси, Ивон, Дочка и Борко, запознах ви с представата си за Нискочел Дебеловратов, а вие отлично го дообрисувахте с отзивите си. Ако открием характерните му черти, може би по-скоро ще намерим начин да се отървем от този герой на прехода.
-
Най-модерният сурат -
нискочел, дебеловрат! -
Мила родна картинка!А докога? И докъде?
-
Кеф ти кифла, кеф ти крокодил! Кой как то я нареди! С поздрави, Роси!
-
Илко, Водолея, Нина, Донко и Христо, благодаря за отзивите за представената от мен "озъбена кроко-реалност", както много точно се е изразил Илко. Наистина, трудно биха се намерили "праведници", Христо.
-
За мен в случая не е толкова важен въпроса за вида на хумора и художествените качества на разказа, а най-грозната истина относно "преходния период", която наднича от него. Само че когато става въпрос за "партийни другари" спокойно не само може, а и трябва да се добави "от всякакъв цвят и ранг", защото в разпарчосването на държавната собственост участваха хора от всякакви разцветки, понякога дори в съдружие. През тези 21 година се изредиха много правителства и ако по нещо въобще не се различаваха, то беше имено споменатото разпарчосване. Така ли е? Така е. А ако не е, поне на мен ще ми е интересно кои са "праведниците".
-
Страхотно е! Поздравявам те!
-
Наистина доста черничък е хуморът, особено на финала! Но пък истината често боли!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
