Преходен реализъм /черен хумор/
Скоро след назначаването на Нискочел Дебеловратов за милионер и то под условие, че винаги точно ще изпълнява каквото му наредят, партийните му другарчета спретнаха мини търгче с един-единствен участник – техният човек и така той стана собственик на язовир. След това го посъветваха да заложи рибата, която предполагаха, че си живурка тихо и кротко в спокойните води и, срещу това подобаващо обезпечение, да получи от посочената му банка нищо и никакво кредитче от двадесетина милиона лева.
-Ама как ще докажа колко и каква риба има в язовира? – наивно се заинтересува нискочелият.
-Не е необходимо да доказваш. И директорът на банката, и юристът са все наши хора, така че всичко е уредено – успокои го едно бивше партийно величие, пребоядисано според настоящата мода.
Ето, сякаш докоснат от вълшебна пръчица, Нискочел Дебеловратов от собственик на изпотрошен “Москвич” и на панелка от тридесет квадратни метра на десетия етаж в един от работническите квартали на градеца, изведнъж се озова с двадесетина милиона лева, които твърде смешно стърчаха из тесните му и протрити джобове. Тъй като мозъчните му гънки бяха крайно недостатъчни, назначилите го на тази завидна длъжност се постараха умело да направляват стартиращия му бизнес в единствено вярната, според техните скромни разбирания, насока.
Така колелото се завъртя и все продължава да си проскърцва – ту банки фалирали, ту някой непослушко гръмнали…
Гледам го тези дни нашия милионер – петнадесети джип сменя, а родителите му ровят в кофите за боклук за едната коричка хляб! Чист късмет си е, че най-после успях да го спра и да го заговоря, защото аз от години му се изпречвам на пътя, а той все ме подминава като малка гара. Ама сега най-сетне сварих да го попитам:
-Абе, съседе, богат човек си, пък си оставил родителите си да ходят немили-недраги, ами може ли такива работи?!
-Ти какво искаш бе, по-добре така, отколкото да ги изпратя да ми хранят крокодилите на вилата с басейна?! Нали вече чу, че завчера едно земноводно на Късоврат Дебелогърбов си било хапнало майка му за закуска. А аз съм човек – държа родителите си далеч от опасностите – набързо избоботи Нискочел Дебеловратов, шмугвайки се в най-новия си джип.
Дълго зяпах подире му, дорде по едно време от глад се окопитих – зърнах кофа за смет, покрай която нямаше много старци и заех позиция за разблъскване на противника и за успешно измъкване на мухлясалия краещник, който веднага съзрях с острото си зрение.
Сега ръфам вмирисаните корички, ама съм благодарен, че и по-лошо е можело да ми се случи – мене да изръфат крокодилите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
