За 8 март все забравяме бабите, а те са главните хора на света, както казва дядо Щукар от "Разораната целина".
Та поднасям две случки от съботата - истински, свидетел бях.
Излизам от поликлиниката. Отпред се носят три баби. По-стари и от мен даже. Толкова древни…
Разговарят. Добре, че ги чух, иначе надали бих повярвал.
Едната вика:
- Болят ме колената…
Другата й обяснява:
- Ми като няма кой да ти ги вдига вечер…
Жизнени баби…
хххх
На пазара продава сироп баба Ана – 84-годишна. Идва при нея баба Тона, която пък е на 96. Идва е само глагол, а бабата по-скоро се претъркулва – толкова е сочна и с идеална форма, почти валчеста.
- Оооох, Ано, кой ще ме гледа като остарея… - привично се вайка тя.
Баба Ана даже не се обръща, а казва:
- Ма ти за къде си се разбързала? Има време дотогава…
Накрая - една мисъл, намерена в "късметче". Цитирам по памет: "За разлика от хората, жените малко знаят, но всичко разбират"...
Дали да се крия до утре?
Честит 8 март, дами!
© Георги Коновски Все права защищены