14 авг. 2018 г., 03:57

Пригоден

1.1K 0 1
2 мин за четене

По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поделението. Знаете как да стигнете, нали? Добре… довиждане и успех. Аллах да ви пази.

А сега, като изключим свръхестествените явления и липсата на вселенска загриженост за съдбата ми, мога спокойно да кажа – втасах я ! Насадих се на пачи яйца и свински ма… ,а бе дет се вика Аллах да ми е на помощ. За една нощ загубих кредитно доверие. Официалният ми профил беше суспендиран, а приложението за разплащане блокирано. Да беше преди 20 години ехеее, да съм си сложил шапката на тоягата, щях да потърся кеш пара и да търча да оправят грешката. Защото това трябва да е някаква грешка, със сигурност. Но откакто премахнаха наличните, физически пари, грешки няма и не може да има. Правоверните не можем да трупаме съкровища по сандъци и кашони и да въртим черна търговия за сметка на банката на Халифа. За наше улеснение, за премахване на спекулациите и лихварството, неговата премъдрост бе така щедра към нас, простите поданици на обединена Европа. Уби еврейския мамон в душите на дребните бакали и мекушави търгаши. Отърва ни от вечно жадната банкерска клика, като я замени със собствената си свещена и справедлива персона. Без лихви и користен интерес по кредитите на всички нас мюсюлманите. И това е правда. Нека неверниците да плащат и за нас. Да плащат, за да им се намира работа, защото и тъй са прекалено много, а малко от тях са нужните, а и на война не може да ходят. За жалост воюваме ние, а за тях остава кучешкият слугинаж до смърт. И ето удари моят час, когато трябва да тръгна на изток, за да изкупя една грешка. Моя ли, чужда ли, системна ли, не знам. И никой няма да ми каже, такава е била божията воля. Без сметка, без профил, без кредит, не може да бъда потребител, не може да бъда съпруг, не може даже и в джамия да вляза, а това е грях. Дано ми бъде простено за всичко. Да скитам и да прося, нито мога, нито искам. Ще ме приберат за срам на род и семейство, за позор на моите деца. Славната ни армия, в която с гордост ще вляза е възможност отново да стана човек. Обут, облечен и нахранен, готов да падне за величието на Аллах, когато той го поиска. Дано само не избърза, за да мога да му покажа кой съм аз – Искандер Ал Имам.  Стига да повлека поне двама руси в гроба, не се съмнявам, че ще остане доволен. Аллах Акбар! И напред към Москва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...