14.08.2018 г., 3:57

Пригоден

1.1K 0 1
2 мин за четене

По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поделението. Знаете как да стигнете, нали? Добре… довиждане и успех. Аллах да ви пази.

А сега, като изключим свръхестествените явления и липсата на вселенска загриженост за съдбата ми, мога спокойно да кажа – втасах я ! Насадих се на пачи яйца и свински ма… ,а бе дет се вика Аллах да ми е на помощ. За една нощ загубих кредитно доверие. Официалният ми профил беше суспендиран, а приложението за разплащане блокирано. Да беше преди 20 години ехеее, да съм си сложил шапката на тоягата, щях да потърся кеш пара и да търча да оправят грешката. Защото това трябва да е някаква грешка, със сигурност. Но откакто премахнаха наличните, физически пари, грешки няма и не може да има. Правоверните не можем да трупаме съкровища по сандъци и кашони и да въртим черна търговия за сметка на банката на Халифа. За наше улеснение, за премахване на спекулациите и лихварството, неговата премъдрост бе така щедра към нас, простите поданици на обединена Европа. Уби еврейския мамон в душите на дребните бакали и мекушави търгаши. Отърва ни от вечно жадната банкерска клика, като я замени със собствената си свещена и справедлива персона. Без лихви и користен интерес по кредитите на всички нас мюсюлманите. И това е правда. Нека неверниците да плащат и за нас. Да плащат, за да им се намира работа, защото и тъй са прекалено много, а малко от тях са нужните, а и на война не може да ходят. За жалост воюваме ние, а за тях остава кучешкият слугинаж до смърт. И ето удари моят час, когато трябва да тръгна на изток, за да изкупя една грешка. Моя ли, чужда ли, системна ли, не знам. И никой няма да ми каже, такава е била божията воля. Без сметка, без профил, без кредит, не може да бъда потребител, не може да бъда съпруг, не може даже и в джамия да вляза, а това е грях. Дано ми бъде простено за всичко. Да скитам и да прося, нито мога, нито искам. Ще ме приберат за срам на род и семейство, за позор на моите деца. Славната ни армия, в която с гордост ще вляза е възможност отново да стана човек. Обут, облечен и нахранен, готов да падне за величието на Аллах, когато той го поиска. Дано само не избърза, за да мога да му покажа кой съм аз – Искандер Ал Имам.  Стига да повлека поне двама руси в гроба, не се съмнявам, че ще остане доволен. Аллах Акбар! И напред към Москва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...