14.08.2018 г., 3:57

Пригоден

1.1K 0 1
2 мин за четене

По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поделението. Знаете как да стигнете, нали? Добре… довиждане и успех. Аллах да ви пази.

А сега, като изключим свръхестествените явления и липсата на вселенска загриженост за съдбата ми, мога спокойно да кажа – втасах я ! Насадих се на пачи яйца и свински ма… ,а бе дет се вика Аллах да ми е на помощ. За една нощ загубих кредитно доверие. Официалният ми профил беше суспендиран, а приложението за разплащане блокирано. Да беше преди 20 години ехеее, да съм си сложил шапката на тоягата, щях да потърся кеш пара и да търча да оправят грешката. Защото това трябва да е някаква грешка, със сигурност. Но откакто премахнаха наличните, физически пари, грешки няма и не може да има. Правоверните не можем да трупаме съкровища по сандъци и кашони и да въртим черна търговия за сметка на банката на Халифа. За наше улеснение, за премахване на спекулациите и лихварството, неговата премъдрост бе така щедра към нас, простите поданици на обединена Европа. Уби еврейския мамон в душите на дребните бакали и мекушави търгаши. Отърва ни от вечно жадната банкерска клика, като я замени със собствената си свещена и справедлива персона. Без лихви и користен интерес по кредитите на всички нас мюсюлманите. И това е правда. Нека неверниците да плащат и за нас. Да плащат, за да им се намира работа, защото и тъй са прекалено много, а малко от тях са нужните, а и на война не може да ходят. За жалост воюваме ние, а за тях остава кучешкият слугинаж до смърт. И ето удари моят час, когато трябва да тръгна на изток, за да изкупя една грешка. Моя ли, чужда ли, системна ли, не знам. И никой няма да ми каже, такава е била божията воля. Без сметка, без профил, без кредит, не може да бъда потребител, не може да бъда съпруг, не може даже и в джамия да вляза, а това е грях. Дано ми бъде простено за всичко. Да скитам и да прося, нито мога, нито искам. Ще ме приберат за срам на род и семейство, за позор на моите деца. Славната ни армия, в която с гордост ще вляза е възможност отново да стана човек. Обут, облечен и нахранен, готов да падне за величието на Аллах, когато той го поиска. Дано само не избърза, за да мога да му покажа кой съм аз – Искандер Ал Имам.  Стига да повлека поне двама руси в гроба, не се съмнявам, че ще остане доволен. Аллах Акбар! И напред към Москва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...