По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поделението. Знаете как да стигнете, нали? Добре… довиждане и успех. Аллах да ви пази.

А сега, като изключим свръхестествените явления и липсата на вселенска загриженост за съдбата ми, мога спокойно да кажа – втасах я ! Насадих се на пачи яйца и свински ма… ,а бе дет се вика Аллах да ми е на помощ. За една нощ загубих кредитно доверие. Официалният ми профил беше суспендиран, а приложението за разплащане блокирано. Да беше преди 20 години ехеее, да съм си сложил шапката на тоягата, щях да потърся кеш пара и да търча да оправят грешката. Защото това трябва да е някаква грешка, със сигурност. Но откакто премахнаха наличните, физически пари, грешки няма и не може да има. Правоверните не можем да трупаме съкровища по сандъци и кашони и да въртим черна търговия за сметка на банката на Халифа. За наше улеснение, за премахване на спекулациите и лихварството, неговата премъдрост бе така щедра към нас, простите поданици на обединена Европа. Уби еврейския мамон в душите на дребните бакали и мекушави търгаши. Отърва ни от вечно жадната банкерска клика, като я замени със собствената си свещена и справедлива персона. Без лихви и користен интерес по кредитите на всички нас мюсюлманите. И това е правда. Нека неверниците да плащат и за нас. Да плащат, за да им се намира работа, защото и тъй са прекалено много, а малко от тях са нужните, а и на война не може да ходят. За жалост воюваме ние, а за тях остава кучешкият слугинаж до смърт. И ето удари моят час, когато трябва да тръгна на изток, за да изкупя една грешка. Моя ли, чужда ли, системна ли, не знам. И никой няма да ми каже, такава е била божията воля. Без сметка, без профил, без кредит, не може да бъда потребител, не може да бъда съпруг, не може даже и в джамия да вляза, а това е грях. Дано ми бъде простено за всичко. Да скитам и да прося, нито мога, нито искам. Ще ме приберат за срам на род и семейство, за позор на моите деца. Славната ни армия, в която с гордост ще вляза е възможност отново да стана човек. Обут, облечен и нахранен, готов да падне за величието на Аллах, когато той го поиска. Дано само не избърза, за да мога да му покажа кой съм аз – Искандер Ал Имам.  Стига да повлека поне двама руси в гроба, не се съмнявам, че ще остане доволен. Аллах Акбар! И напред към Москва.