Приказка без край- Втората кокошчица
Произведение от няколко части към първа част
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи
със които ме изпрати
на дълъг и опасен път
в зората на покълващия ден
не помня бяха ли вълшебни
но винаги чрез тях усещах те до мен
сам водех всичките си битки
и до една ги посветих на теб
защото ти превързваше ми всяка рана
и бдеше нощем над скиталческия ми сюжет
аз тръгнах да намеря лек за вечността ни
за да запазя общия ни дом
а в него болен легна нашият стопанин
и приказката (не разказаната) се превърна в стон
ти чакаше
да се завърне верността ми
докато вареше чай за болния от лековитите треви
заклех се пред делата ти да коленича
и дълго и сиротно да мълча
отново няма как
да ти покажа
колко много те обичам
аз трябва своя път да извървя
http://www.youtube.com/watch?v=pd3ui3pXzfo
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря, Виктор! Утре ще кача нещо и за второстепенните герои, обещавам. Поздрав!
