7 мая 2020 г., 23:40

Приказка за глупавата принцеса 

  Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей
930 4 11
4 мин за четене

 

 

                                    Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
                          по-умен от тебе.
                                                                                                                                                                                                  М.Генин 

 

 

 

 

 

Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки скромност и срамежливост. Имала многобройни обожатели от далечни и близки царства. Всеки я желаел за съпруга, но тя избрала най-чаровният и най-умният принц.

Заживяло младото семейство в мир и любов. Всички им предричали дълъг и щастлив семеен живот. За беда скоро принцът разбрал за недостатъка на своята съпруга. Тя го ядосвала и вбесявала с глупавото си мислене и неразумно поведение. Изгубила се усмивката от лицето на младият мъж. Започнал да обикаля мрачен и умислен двореца.

-          Какво ти е съпруже? Болен ли си? – питала го загрижена принцесата. Изобщо не допускала, че вината може да е в нея.

Принцът само мълчал и я отбягвал.

Започнали да  го посещават най-различни лечители. Всички разговаряли насаме с него, а после си тръгвали в лошо настроение. Нямало лек за тайнствената му болест.

-          Как се чувства? Ще оздравее ли? – подпитвала разтревожена принцесата, но те я подминавали с мълчалив поклон.

Постепенно младата жена започнала да се съмнява в заболяването на съпруга си. Решила да бъде по-настоятелна. Пресрещнала поредният лечител, който излизал от покоите на принца.

-          Моля ви, кажете ми какво му е? Той страни от мен денем и нощем. Заразно ли е? – прошепнала  младата жена.

-          Не, ваше величество. Принцът е почти здрав. – отговорил загрижен възрастният доктор. Не смеел да я гледа в очите и побързал да я подмине.

-          Умолявам ви. Вземете скромният ми подарък за вашето усърдие, но ми обяснете каква е истината.

Принцесата била упорита, а в ръцете на лечителят пъхнала тежка кесия със златни накити. Отстъпил лекарят, но си личало, че е много притеснен:

-          Добре, принцесо. Ще ви кажа всичко, но не ми отмъщавайте. Моля ви!

-          Обещавам, че ще приема думите ви като на баща, а не като на враг. Това ще е нашата малка тайна – заклела се най-искрено тя.

Озъртайки се възрастният лечител започнал да говори припряно:

-          Принцът търси лек за вас. Вие сте глупава, а той желае да ви спаси от този недостатък. Обясних му, че е невъзможно, но не ми вярва. Имам само еликсир от който се оглупява, но не и помъдрява. Принцът го мисли за безполезен.

Принцесата била дълбоко унизена. Почувствала се наранена, но преглътнала сълзите си. Въпреки всичко обичала много своят съпруг.

-          Трябва ми  вашия еликсир. Дайте ми го.

Лечителят побързал да го подаде. Бил толкова смутен, че не пожелал никакво възнаграждение. Само мислел как по-бързо да напусне двореца.

През нощта принцесата тихо влязла в покоите на принца. Луната я осветявала през открехнатия прозорец и тя приличала на  приказна, русокоса фея.

-         Коя си ти? Какво желаеш от мен? – попитал сънен той.

-          Спокойно съпруже, почивай си. Само пийни от моя прекрасен еликсир за ангелски сънища. До сутринта ще оздравееш.

„Сигурно е някакъв глупав чай” – помислил си неволно принцът и отпил, за да го остави на мира.

После се отпуснал в леглото и се унесъл в още по-дълбок сън.

На другият ден нямал ясен спомен за случилото се през нощта. Просто се събудил усмихнат, щастлив, като нов човек. Виждал света с различни очи. Цял ден слушал с обожание своята съпруга. Тя била не само най-красивата, но и най-остроумната жена в света. Не можел да й се насити.

Еликсирът бил подействал. Принцът и принцесата заживели дълго и щастливо, защото вече били еднакво умни.

 

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Опасно пожелание, че виж, че нещо се е объркало.
  • Дай Боже всекиму! 😊
  • Здравей, Марианка! Наистина всичко е въпрос на гледна точка. За съжаление магични чайчета има само в приказките. Щеше да е много по-лесно. Поздрави!
  • Здравей, Лиа! Ами като всяка приказка и в тази любовта побеждава. Принцесата се бори за чувствата на принца, защото го обича. Ако не беше така щеше да го запрати по живо и здраво. Сигурна съм, че и ти не се предаваш лесно. Иначе съм съгласна съм с теб. Хората с голямо самочувствие са нетърпими.
    Благодаря ти за високата оценка. Винаги си мила към мен. Поздрави!
  • Тази принцеса ми харесва и допада,защото е различна от мен и може би, много по- смела. На нейно място, аз бих оставила принца да си е "умен" и да си намери това, което желае... И бих се радвала на "щастието" му, че си е сбъднал бляна. Нататък живота щеше да ми поднесе,онова, което ми е необходимо... Трудно е да се живее с прекалено умните и извисили себе си личности. Това, което не цениш, много бързо го губиш, а след всяка загуба има празнота, която трудно се запълва от онова, което не ти трябва,но си мечтал да притежаваш.
    Мерилото на глупостта не е мерило за всичко останало... Пак "удряш" по главата с приказна мъдрост. След прочита изпитвам искрено душевно възхищение.
  • Здравей, Блу! Наистина се опитах да кажа доста неща. Най-лесно се пише приказка въз основа на живота около нас. Надявам се глупостта по-рядко да надделява, но не трябва да се подценява силата й. Поздрави и на теб!
  • Кате, толкова много неща взех да се чудя покрай твоята приказка. Глупостта май е доста относително понятие. Тя ли надделява? Дори и умните принцове са безпомощни пред млади, русокоси и предизвикателни създания. Дори и да са на ясно с повърхностността им. Обсебени от тях, накрая си стават лика - прилика. Поздрав!
  • Здравейте! Радвам се, че приказката ви е харесала и особено, че има усмивки. Това беше и целта ми.
    За щастливо семейство трябва и двамата да са еднакво умни. А кой колко е глупав е трудно да се каже. Забелязала съм, че уж глупавите хора са доста хитри и успяват да преметнат умните около тях и да изглеждат почти мъдри.
    Да уточня, че принцесата е русокоса като фея. Само такава красавица би омотала такъв умен принц.
    Много ми харесаха коментарите ви. Благодаря. Поздрави на всички!
  • Глупакът, осъзнаващ глупостта си, е мъдър поне в това отношение. Но глупакът, който се мисли за мъдър, е истински глупак.
  • е, имаме си поговорка за това - търкулнало се гърненцето и си намерило похупак
  • Умно е постъпила принцесата. Намерила е най-доброто решение на проблема. Много добре написано! Глупостта недостатък ли е - ако е, значи има лек за нея хмм
Предложения
: ??:??