Приказка за глупавата принцеса
Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки скромност и срамежливост. Имала многобройни обожатели от далечни и близки царства. Всеки я желаел за съпруга, но тя избрала най-чаровният и най-умният принц.
Заживяло младото семейство в мир и любов. Всички им предричали дълъг и щастлив семеен живот. За беда скоро принцът разбрал за недостатъка на своята съпруга. Тя го ядосвала и вбесявала с глупавото си мислене и неразумно поведение. Изгубила се усмивката от лицето на младият мъж. Започнал да обикаля мрачен и умислен двореца.
- Какво ти е съпруже? Болен ли си? – питала го загрижена принцесата. Изобщо не допускала, че вината може да е в нея.
Принцът само мълчал и я отбягвал.
Започнали да го посещават най-различни лечители. Всички разговаряли насаме с него, а после си тръгвали в лошо настроение. Нямало лек за тайнствената му болест.
- Как се чувства? Ще оздравее ли? – подпитвала разтревожена принцесата, но те я подминавали с мълчалив поклон.
Постепенно младата жена започнала да се съмнява в заболяването на съпруга си. Решила да бъде по-настоятелна. Пресрещнала поредният лечител, който излизал от покоите на принца.
- Моля ви, кажете ми какво му е? Той страни от мен денем и нощем. Заразно ли е? – прошепнала младата жена.
- Не, ваше величество. Принцът е почти здрав. – отговорил загрижен възрастният доктор. Не смеел да я гледа в очите и побързал да я подмине.
- Умолявам ви. Вземете скромният ми подарък за вашето усърдие, но ми обяснете каква е истината.
Принцесата била упорита, а в ръцете на лечителят пъхнала тежка кесия със златни накити. Отстъпил лекарят, но си личало, че е много притеснен:
- Добре, принцесо. Ще ви кажа всичко, но не ми отмъщавайте. Моля ви!
- Обещавам, че ще приема думите ви като на баща, а не като на враг. Това ще е нашата малка тайна – заклела се най-искрено тя.
Озъртайки се възрастният лечител започнал да говори припряно:
- Принцът търси лек за вас. Вие сте глупава, а той желае да ви спаси от този недостатък. Обясних му, че е невъзможно, но не ми вярва. Имам само еликсир от който се оглупява, но не и помъдрява. Принцът го мисли за безполезен.
Принцесата била дълбоко унизена. Почувствала се наранена, но преглътнала сълзите си. Въпреки всичко обичала много своят съпруг.
- Трябва ми вашия еликсир. Дайте ми го.
Лечителят побързал да го подаде. Бил толкова смутен, че не пожелал никакво възнаграждение. Само мислел как по-бързо да напусне двореца.
През нощта принцесата тихо влязла в покоите на принца. Луната я осветявала през открехнатия прозорец и тя приличала на приказна, русокоса фея.
- Коя си ти? Какво желаеш от мен? – попитал сънен той.
- Спокойно съпруже, почивай си. Само пийни от моя прекрасен еликсир за ангелски сънища. До сутринта ще оздравееш.
„Сигурно е някакъв глупав чай” – помислил си неволно принцът и отпил, за да го остави на мира.
После се отпуснал в леглото и се унесъл в още по-дълбок сън.
На другият ден нямал ясен спомен за случилото се през нощта. Просто се събудил усмихнат, щастлив, като нов човек. Виждал света с различни очи. Цял ден слушал с обожание своята съпруга. Тя била не само най-красивата, но и най-остроумната жена в света. Не можел да й се насити.
Еликсирът бил подействал. Принцът и принцесата заживели дълго и щастливо, защото вече били еднакво умни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
