Приказка за Олсен и древния меч

Приказка за Олсен и древния меч

   В едно малко селце из планините на Норвегия живеело едно също тъй малко момче на име Олсен. То имало малка къщичка в гората, където живеело със семейството си и едно малко кученце. Олсен много обичал приказки. Неговата майка вечер край огъня му разказвала легенди за древните крале, за великите подвизи на прадедите-викинги и техните чудни пътешествия по море, за митичните същества, които обитавали горите и високите части на планината. Олсен слушал със светнали очи приспивния глас на майка си, слушал приятното пукане на суровите дърва в огнището и в главата му се роели безброй картини на всички тези странни и непознати приказни герои.
   Нощем той излизал навън, качвал се на една скала до къщата и дълго време взирал очи в тъмните води на фиордите, където според него се криели страшни същества; в планинските хребети, спускащи се стръмно към морето и хвърлящи сенки като огромни великани... Олсен си мечтаел да отиде далеч, много далеч, в горите, високо в планината, където се надявал да срещне някое от тези митични същества.
   Една нощ, докато спял сгушен в малкото си легълце, Олсен сънувал странен сън. Присънило му се, че в стаята му се промъкват малки тролчета, които го хващат за ръка и го повеждат през непознати пътеки из гората. Вървели дълго, дълго, а сенките в нощта ставали все по-страшни и по-страшни. Внезапно излезли на поляна, която била огряна от безброй ярки звезди. На поляната седяла чудно хубава млада жена и стискала в ръката си меч. Олсен веднага познал Фрея- майка му била разказвала десетки пъти за древната богиня. Тя седяла на поляната и му се усмихвала, а около нея танцували валкирии. Изведнъж всичко изчезнало, звездите престанали да светят, нямало я Фрея, нито валкириите, нито малките тролчета. На земята обаче лежал тежкият меч, захвърлен сред тревите. 
   На сутринта Олсен се събудил с куп разбъркани мисли в малката си главица. Той си спомнял чудния сън и сега вярвал, че такова място наистина съществува. Не минали няколко часа и той вече катерел стръмните скали с торбичка на рамо, решен на всяка цена да открие вълшебния меч.
   Олсен се върнал чак на другата сутрин, а когато майка му го посрещнала притеснена и ядосана на вратата, той започнал разпалено да й разказва: -Мамо, мамо! Аз ги видях, видях ги! Троловете наистина съществуват, те живеят в гората и има една полянка...А там видях Фрея, мамо! Ама истинска-а-а-а! Не се шегувам! И тя се усмихваше, също както сънувах онази нощ...Около нея танцуват валкирии, мамо! И всички са чудно красиви! Да беше видяла как светят звездицте над тази гора и как странно се движеха сенките в мрака...Вълшебно! И Фрея ме помилва по челото. И...и имаше един много тежък...
   Олсен не можа да продължи. Майка му сложи пръст на бъбривата му уста и каза с блага усмивка: -Кажи ми само, че си добре! -Добре съм, мамо! -А сега бързо в кухнята!
   Минаха много години оттогава. Никой не беше видял Олсен, докато криеше сред гредите зад къщата един голям и тежък меч. Тогава той беше малко хлапе, но скоро порасна, възмъжа и стана истински воин. И тогава той отново потърси меча, който нявга бе укрил. С благословията на Фрея и вълшебния меч в ръцете си, отсега той щеше да бъде непобедим!