1 февр. 2009 г., 10:16

Приказка за ползата от учене на чужди езици

1.5K 0 1
1 мин за четене

                                                                          На Найденчо       

         Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
         И така, имало едно време...

        Аз ги наричам люлючета. Многобройни са и естествената им среда на обитаване е подножието на планината. На върха на тази планина е Храмът. Не, това не е Храмът на люлючетата; а и те никога не стигат до него. Техният дом са боровинковите храсти в подножието. Когато свършат боровинковите храсти, започва най-стръмният и каменист участък. През повечето време той е скрит в облаците - сиви гъсти облаци, в които, като навлезеш, не виждаш дори дланта на ръката си, камо ли накъде да вървиш. И тогава разбираш, че пътят е само нагоре.
       Люлючетата се предвождат от Стори-пакост. И той е дребен, като тях. Не, малко по-едър е. Затова не вярвам, че живее в боровинковите храсти. Сигурно се крие в хралупи от коренища. Стори-пакост е много зъл. Не знам как, но умее да организира люлючетата, и те като птиците на Хичкок нападат изневиделица всичко живо, тръгнало нагоре към върха. Опитвала съм се да науча люлючешки, за да преговарям с тях, но явно учителите, на които попадах, не са ми предали най-важните нюанси в интонацията. И макар да си мисля, че говоря и пиша перфектно на техния език, не можем да постигнем разбирателство. Ето, помолих ги най-учтиво да не ме замерят с камъни, защото много боли, и ако може да ме упътят за към върха, а те впериха недоумяващ поглед в Стори-пакост, който в този момент беше стъпил на една скала, за да изглежда по-висок от мен. "Видяхме те, че пикаеш в храстите!" - провикна се Стори-пакост и последва дъжд от камъни и гневни люлючета налетяха от всичките ми страни.
       Явно моят люлючешки е точно толкова добър, че да си изкарам боя. Но това си го казвах вече, тичайки презглава по склона. А в ума ми бясно препускаха идеи за алтернативни пътища към върха. Само че аз бях по-бърза от идеите си. И от люлючетата също.
       
         Е, разбра ли сега защо те карам да си напишеш домашното по английски?

  
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понеже с тебе, Поли, говорим на някакъв особен "люлчешки", аз все пак прекрасно те разбрах. И харесах написаното, казаното и недоизказаното.
    Поздрав!
    И усмивка !

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...