Приказка за ползата от учене на чужди езици

                                                                          На Найденчо       

         Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
         И така, имало едно време...

        Аз ги наричам люлючета. Многобройни са и естествената им среда на обитаване е подножието на планината. На върха на тази планина е Храмът. Не, това не е Храмът на люлючетата; а и те никога не стигат до него. Техният дом са боровинковите храсти в подножието. Когато свършат боровинковите храсти, започва най-стръмният и каменист участък. През повечето време той е скрит в облаците - сиви гъсти облаци, в които, като навлезеш, не виждаш дори дланта на ръката си, камо ли накъде да вървиш. И тогава разбираш, че пътят е само нагоре.
       Люлючетата се предвождат от Стори-пакост. И той е дребен, като тях. Не, малко по-едър е. Затова не вярвам, че живее в боровинковите храсти. Сигурно се крие в хралупи от коренища. Стори-пакост е много зъл. Не знам как, но умее да организира люлючетата, и те като птиците на Хичкок нападат изневиделица всичко живо, тръгнало нагоре към върха. Опитвала съм се да науча люлючешки, за да преговарям с тях, но явно учителите, на които попадах, не са ми предали най-важните нюанси в интонацията. И макар да си мисля, че говоря и пиша перфектно на техния език, не можем да постигнем разбирателство. Ето, помолих ги най-учтиво да не ме замерят с камъни, защото много боли, и ако може да ме упътят за към върха, а те впериха недоумяващ поглед в Стори-пакост, който в този момент беше стъпил на една скала, за да изглежда по-висок от мен. "Видяхме те, че пикаеш в храстите!" - провикна се Стори-пакост и последва дъжд от камъни и гневни люлючета налетяха от всичките ми страни.
       Явно моят люлючешки е точно толкова добър, че да си изкарам боя. Но това си го казвах вече, тичайки презглава по склона. А в ума ми бясно препускаха идеи за алтернативни пътища към върха. Само че аз бях по-бърза от идеите си. И от люлючетата също.
       
         Е, разбра ли сега защо те карам да си напишеш домашното по английски?