На Найденчо
Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
И така, имало едно време...
Аз ги наричам люлючета. Многобройни са и естествената им среда на обитаване е подножието на планината. На върха на тази планина е Храмът. Не, това не е Храмът на люлючетата; а и те никога не стигат до него. Техният дом са боровинковите храсти в подножието. Когато свършат боровинковите храсти, започва най-стръмният и каменист участък. През повечето време той е скрит в облаците - сиви гъсти облаци, в които, като навлезеш, не виждаш дори дланта на ръката си, камо ли накъде да вървиш. И тогава разбираш, че пътят е само нагоре.
Люлючетата се предвождат от Стори-пакост. И той е дребен, като тях. Не, малко по-едър е. Затова не вярвам, че живее в боровинковите храсти. Сигурно се крие в хралупи от коренища. С ...