1.02.2009 г., 10:16

Приказка за ползата от учене на чужди езици

1.5K 0 1
1 мин за четене

                                                                          На Найденчо       

         Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
         И така, имало едно време...

        Аз ги наричам люлючета. Многобройни са и естествената им среда на обитаване е подножието на планината. На върха на тази планина е Храмът. Не, това не е Храмът на люлючетата; а и те никога не стигат до него. Техният дом са боровинковите храсти в подножието. Когато свършат боровинковите храсти, започва най-стръмният и каменист участък. През повечето време той е скрит в облаците - сиви гъсти облаци, в които, като навлезеш, не виждаш дори дланта на ръката си, камо ли накъде да вървиш. И тогава разбираш, че пътят е само нагоре.
       Люлючетата се предвождат от Стори-пакост. И той е дребен, като тях. Не, малко по-едър е. Затова не вярвам, че живее в боровинковите храсти. Сигурно се крие в хралупи от коренища. Стори-пакост е много зъл. Не знам как, но умее да организира люлючетата, и те като птиците на Хичкок нападат изневиделица всичко живо, тръгнало нагоре към върха. Опитвала съм се да науча люлючешки, за да преговарям с тях, но явно учителите, на които попадах, не са ми предали най-важните нюанси в интонацията. И макар да си мисля, че говоря и пиша перфектно на техния език, не можем да постигнем разбирателство. Ето, помолих ги най-учтиво да не ме замерят с камъни, защото много боли, и ако може да ме упътят за към върха, а те впериха недоумяващ поглед в Стори-пакост, който в този момент беше стъпил на една скала, за да изглежда по-висок от мен. "Видяхме те, че пикаеш в храстите!" - провикна се Стори-пакост и последва дъжд от камъни и гневни люлючета налетяха от всичките ми страни.
       Явно моят люлючешки е точно толкова добър, че да си изкарам боя. Но това си го казвах вече, тичайки презглава по склона. А в ума ми бясно препускаха идеи за алтернативни пътища към върха. Само че аз бях по-бърза от идеите си. И от люлючетата също.
       
         Е, разбра ли сега защо те карам да си напишеш домашното по английски?

  
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понеже с тебе, Поли, говорим на някакъв особен "люлчешки", аз все пак прекрасно те разбрах. И харесах написаното, казаното и недоизказаното.
    Поздрав!
    И усмивка !

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...