***
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. Надяваше се, само да не се престарава и да не сгреши някъде в преценката си. Въобще, не беше лесно, не само, че се съобразяваше с друг човек, но и с неговите капризи и нужди. Още повече,че бе дете, а не възрастен. Сега разбираше какво им е на майките. Ето това си беше висш пилотаж: да угаждаш на съпруг и на деца, и едновременно да бъдеш себе си, като жена. Той и с едно дете се затрудняваше, а какво ли беше с жена и още едно-две, като Марти…Не, че нямаше да се справи. Красен разбираше, че има нужда от още време, за да могат те, двамата, с Марти да се сработят, като семейство. Това не ставаше за един ден. А сега и котката…
От сутринта, Мартин беше крив, не само заради ранното си, несвойствено ...