9 нояб. 2007 г., 09:39

Призрак

1.4K 0 1
10 мин за четене

Навън заваля сняг. Не знам защо, но ми навя малко тъжни мисли. Надявам се, че няма с написаното по долу да направя същото с теб. Приеми, че расъждавам на глас. Така е по-лесно, а и не се знае дали някой някога ще го прочете. Може да се изгуби по пътя и да остане вечно в мрежата да обикаля, както навремето са правили корабите-призраци, от които са се бояли. Сега е май времето на писмата-призраци. Бродещи из мрежата и не могли да намерят своя получател.

Преди хората са пускали бутилка със зов за помощ... сега викът за помощ е самото писмо. Молещо и плачещо писмо. Вик за помощ, но без глас. Надежда, стаена някъде там, из мрежата. Снежинките падат... гледам ги през прозореца и не знам защо предизвикват в мен асоциацията за падащи разбити надежди и желания.

Когато човек е млад има много мечти, може да си позволи лукса да загуби няколко... но с възраста те стават все по-малко и по малко. Започваш да си ги пазиш, криеш... с тайната надежда, че все някой от тях ще остане при теб и няма да падне на земята. Защото какво е човек без мечти? Една гола черупка. Всъшност какво е един облак, останал без снежинките си? Нищо... те са заминали и той се свива и бяга... бяга, за да не разберат другите, че няма за какво вече да се живее, че той не може и да иска да подари на земята една мечта

Всеки, рано или късно, изгубва всичките си снежинки... те падат в океана на безразличието и студенината, стапят се, а той ги поглъща и с това става все по-силен и могъщ. Ако все пак някоя oт тях попадне на подходящо място,  тогава заблестява в цялата си красота и се превръща във звезда. Искам да имам и аз звезда... не е нелогично - всеки го иска, но се постига много трудно... трудно успяваме да изпратим снежинката там, където тя ще заблести. Подхваща я вятърът на заобикалящото ни безразличие и я праща бог знае къде. Подхваща я вятърът на зависта и злобата, стаена като див звяр, дебнещ... снежинки.  Подсъзнателно се надявам, че това място е при теб, че ще можеш да превърнеш една снежинка във звезда и по този начин да се усмихнеш.

Не обръщай внимание на всичко написано тук... просто вън заваля сняг... не знам кое ще е по-добре - да получиш това или то да се превърне в един кораб-призрак... как мислиш?  Кое е по добре?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лусиа Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка мечта като една снежинка...
    Бъди сигурна, поне една ще заблести някъде като звезда!!! Поне една ще успее да преодолее бурята.
    Поздрави и добре дошла, Лусия!!!

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...