9.11.2007 г., 9:39

Призрак

1.4K 0 1
10 мин за четене

Навън заваля сняг. Не знам защо, но ми навя малко тъжни мисли. Надявам се, че няма с написаното по долу да направя същото с теб. Приеми, че расъждавам на глас. Така е по-лесно, а и не се знае дали някой някога ще го прочете. Може да се изгуби по пътя и да остане вечно в мрежата да обикаля, както навремето са правили корабите-призраци, от които са се бояли. Сега е май времето на писмата-призраци. Бродещи из мрежата и не могли да намерят своя получател.

Преди хората са пускали бутилка със зов за помощ... сега викът за помощ е самото писмо. Молещо и плачещо писмо. Вик за помощ, но без глас. Надежда, стаена някъде там, из мрежата. Снежинките падат... гледам ги през прозореца и не знам защо предизвикват в мен асоциацията за падащи разбити надежди и желания.

Когато човек е млад има много мечти, може да си позволи лукса да загуби няколко... но с възраста те стават все по-малко и по малко. Започваш да си ги пазиш, криеш... с тайната надежда, че все някой от тях ще остане при теб и няма да падне на земята. Защото какво е човек без мечти? Една гола черупка. Всъшност какво е един облак, останал без снежинките си? Нищо... те са заминали и той се свива и бяга... бяга, за да не разберат другите, че няма за какво вече да се живее, че той не може и да иска да подари на земята една мечта

Всеки, рано или късно, изгубва всичките си снежинки... те падат в океана на безразличието и студенината, стапят се, а той ги поглъща и с това става все по-силен и могъщ. Ако все пак някоя oт тях попадне на подходящо място,  тогава заблестява в цялата си красота и се превръща във звезда. Искам да имам и аз звезда... не е нелогично - всеки го иска, но се постига много трудно... трудно успяваме да изпратим снежинката там, където тя ще заблести. Подхваща я вятърът на заобикалящото ни безразличие и я праща бог знае къде. Подхваща я вятърът на зависта и злобата, стаена като див звяр, дебнещ... снежинки.  Подсъзнателно се надявам, че това място е при теб, че ще можеш да превърнеш една снежинка във звезда и по този начин да се усмихнеш.

Не обръщай внимание на всичко написано тук... просто вън заваля сняг... не знам кое ще е по-добре - да получиш това или то да се превърне в един кораб-призрак... как мислиш?  Кое е по добре?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лусиа Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяка мечта като една снежинка...
    Бъди сигурна, поне една ще заблести някъде като звезда!!! Поне една ще успее да преодолее бурята.
    Поздрави и добре дошла, Лусия!!!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...