Nov 9, 2007, 9:39 AM

Призрак

  Prose » Others
1.4K 0 1
10 min reading

Навън заваля сняг. Не знам защо, но ми навя малко тъжни мисли. Надявам се, че няма с написаното по долу да направя същото с теб. Приеми, че расъждавам на глас. Така е по-лесно, а и не се знае дали някой някога ще го прочете. Може да се изгуби по пътя и да остане вечно в мрежата да обикаля, както навремето са правили корабите-призраци, от които са се бояли. Сега е май времето на писмата-призраци. Бродещи из мрежата и не могли да намерят своя получател.

Преди хората са пускали бутилка със зов за помощ... сега викът за помощ е самото писмо. Молещо и плачещо писмо. Вик за помощ, но без глас. Надежда, стаена някъде там, из мрежата. Снежинките падат... гледам ги през прозореца и не знам защо предизвикват в мен асоциацията за падащи разбити надежди и желания.

Когато човек е млад има много мечти, може да си позволи лукса да загуби няколко... но с възраста те стават все по-малко и по малко. Започваш да си ги пазиш, криеш... с тайната надежда, че все някой от тях ще остане при теб и няма да падне на земята. Защото какво е човек без мечти? Една гола черупка. Всъшност какво е един облак, останал без снежинките си? Нищо... те са заминали и той се свива и бяга... бяга, за да не разберат другите, че няма за какво вече да се живее, че той не може и да иска да подари на земята една мечта

Всеки, рано или късно, изгубва всичките си снежинки... те падат в океана на безразличието и студенината, стапят се, а той ги поглъща и с това става все по-силен и могъщ. Ако все пак някоя oт тях попадне на подходящо място,  тогава заблестява в цялата си красота и се превръща във звезда. Искам да имам и аз звезда... не е нелогично - всеки го иска, но се постига много трудно... трудно успяваме да изпратим снежинката там, където тя ще заблести. Подхваща я вятърът на заобикалящото ни безразличие и я праща бог знае къде. Подхваща я вятърът на зависта и злобата, стаена като див звяр, дебнещ... снежинки.  Подсъзнателно се надявам, че това място е при теб, че ще можеш да превърнеш една снежинка във звезда и по този начин да се усмихнеш.

Не обръщай внимание на всичко написано тук... просто вън заваля сняг... не знам кое ще е по-добре - да получиш това или то да се превърне в един кораб-призрак... как мислиш?  Кое е по добре?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лусиа Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяка мечта като една снежинка...
    Бъди сигурна, поне една ще заблести някъде като звезда!!! Поне една ще успее да преодолее бурята.
    Поздрави и добре дошла, Лусия!!!

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...