ЗАПЕВЪТ
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство беше омесила пита с житен клас, която се пресичаше на две равни части , а по края - оградена с детелини. Още от момиче, тя беше намерила детелина с четири листа , която скъта в малка муска. Оттогаз тая детелина тръгна навсякъде с нея. Носеше и щастие. Намери си добър челяк.. Михо беше от добър по-добър. Едно си нямаше само - детенце. Но Господ се смили над нея. Даде и Колчо.
С рокля от червено сукно, надиплена като панагюрски сукман, с бяла кенарена блуза, закопчана като власини на калугерка, тя изглеждаше с десет години по- млада. Посивялата и коса беше сресана на път и палави къдрици галеха набразденото и чело.Все още очите и бяха тъй изразителни. Мустафата тъкмо беше оставил тъпана и я из ...