ЗАПЕВЪТ
   Двата  яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство беше омесила пита с житен клас, която се пресичаше на две равни части , а по края  - оградена с детелини. Още от момиче, тя беше намерила детелина с четири листа , която скъта в малка муска. Оттогаз тая детелина тръгна навсякъде с нея. Носеше и щастие. Намери си добър челяк.. Михо беше  от добър по-добър. Едно си нямаше само - детенце. Но Господ се смили над нея. Даде и Колчо.
   С рокля от червено сукно, надиплена като панагюрски сукман, с бяла кенарена блуза, закопчана като власини на калугерка, тя изглеждаше с десет години по- млада. Посивялата и коса беше сресана на път и палави къдрици галеха набразденото и чело.Все още очите и бяха тъй изразителни. Мустафата тъкмо беше оставил тъпана и я изгледа. Тя се радваше на пролетното слънце, на този богат извор на топлина, която природата беше дарила на людете. От слънцето,  златната карфица  върху деколтето на блузата и, излъчваше някаква особена светлина, която омайваше погледа на годежарите. Върху карфицата беше окачила часовника, който и  подари вуйчо Михо. Той го купи още преди нещастието от един търговец, който дойде от Стамбул града. Беше обута с обуща, с високо лачено парче на носа, с дузина копчета отстрани. Вуйчо Михо стоеше върху куп възглаве, облечен с чер костюм и бяла риза, върху която се спущаше кармазяна вратовръзка. Отгоре беше с чер редингот. Като гледаше Колю, в очите му се четеше скрита тъга. Как му приличаше тесният, раиран панталон, с широк парамен!. Черното палто правеше снагата му още по- мъжествена, а бялата дочена риза с нагръдник прикрепен с две безопасни игли, открояваше мургавото му и красиво лице. Шарената вратовръзка завързана с голям възел и копка, която беше купил от магазина на Колю Кукумяуков, се спускаше ниско. Гарсонетката на главата му придаваше важен вид. Беше обул половинки обуща, с тънък и широк връх с копче в страни. Белите чорапи се подаваха под панталона му. Остана доволен от себе си и дюлгерина Панчо. Голям тертиплия излезе. "Кат са върна, ше ида да му река добри думи. Виж, къв напет съм!"- мислеше си Колчо.
   Край талигата важно, важно, с вталени мундири и големи шпори, крачеха двама пристава. До тях, разхлабил кордона на сабята, която се влачеше по калдъръма Коста, от полицейското, изскочи от хотел Пловдив. В ръцете си носеше гърбача и от време на време пляскаше по ботушите си. Група госпожи, които почукваха по калдъръма с високите си токчета, го изгледаха уплашено. Кокона Мина излезе напред и извика: "Дръжте крадеца", а другите бяха обхванали устата си с ръце. Изведнъж кокона Мина се затича към пристава , но токчето и се заби в калдъръма и тя рачи да го издърпа. Той се приближи до нея, извини се  и подаде ръка. Коконата тръсна глава заканително и накуцвайки се запъти към дружките си.
   Талигата тръгна по сивия, коларски път. Храстите и дърветата край тях весело махаха с отрупаните си от цвят клони.Селото ги посрещна с добре дошли. На покрива на селската църква, два щъркела бяха доближили клюновете си. Единият, изглежда мъжкаря, разпери криле над женската. Примряла от нежността на партньора си, тя склони глава и започна да го пощи по пернатата шия.След което премина по пухкавите му гърди.
   Чана Пена се загледа натам и в очите и падна мъгла. Равният ход на конете и песента на хлопатарите, повдигаха духа на годежарите. Наближаваха голямата порта на Керанината къща. В одаите цареше оживление.Дъхаше на пролет и препечен хляб. Чуваше се гласа на стрина Кина. От одаята, там, където бяха жените, се разнесе нежен глас и като чан огласи двора. Под стряхата двете лястовички любопитно подадоха главици и зачуруликаха весело. Конете заковаха на място.Чуха се стъпки на двора и Кина  се появи натъкмена с нов сукман на ситно плисе, бяла кенарена риза с елек, който се закопчаваше с два реда копчета и гайтан по края. Беше препасала шарена престилка. Тя отвори широко портите и подкани:
- Добре сте ми дошли сватове!  Влизайте де! - Сандьо, ела да помогнеш на свата!
    Сандо прекоси двора и се запъти към талигата. Вуйчо Михо прегърна дървената патерица и държейки Пена за ръка, закуцука по каменната пътека. Покрай нея Кина беше засадила кокичета, които срамежливо посрещаха гостите.  А жълтият минзухар топлеше с оранжева светлина годежарите.
   Имаше две софри в одаите. Едната за мъжете, друга за жените. За вуйчо Михо бяха приготвили в мъжката одая, близо до огнището, шарено възглаве.
- Керано, дъще - чу се гласа на Сандо. - Донеси от оная, припечената, на свата Михал!
   Керана се показа със сребърен поднос, върху който бяха поставени два филджана и джезве, от което се издигаше пара и одаята се изпълваше с диханието от сливовицата.
- А наздраве, свате! - подкани Сандо.
- Бива си я ракийцата! Бая припечена е! А наздраве! Както е сладка ракийцата, тъй да е сладка момата! - продума Михал.
- Туй, свате, само ше са види. Не сакам да я фала, ам тя е скопосна и работна. Кой не я знай в селото! Колко ергени лудуват по нея! Ам, тя си й с характер. Умница ни е. Ако е рекъл Господ, да си живеят добре младите и добра челяд да отгледат!
Следва продължение.