26 авг. 2009 г., 10:13
4 мин за четене
Къщата на чана Пена и вуйчо Михо се намираше в Тепеалтън махала, в подножието на Джанбаз тепе, на улица "Садово". Трудно беше на хората да отидат на Генерал Скобелев. Почти всички къщи имаха просторни дворове и градини. Вместо да заобикалят, те бяха проправили пътека през дворовете. Никой не се цупеше, че тая пътека минава право през двора му. Всички се обичаха, а най-вече обичаха да си правят услуги.
Горе, към тепето, имаше множество стари сгради, потъмнели от студа. Гладни врабци на ята кацаха по скалите, а между тях се белееше гръцката гимназия. Къщите, накацали по тепето, бяха с каменен зид, с две врати, с дървено стълбище, с еркери и прозорци. Под каменната стена на Джамбаз тепе кръстосваха стари, калдаръмени улици, по които абаджиите извозваха стоката си с мулета.
Тази нощ малката Вяра плака непрекъснато. Детето лежеше до Керана и крачетата му се гърчеха. Изгаряше от температура. Чана Пена реши да извика баба Петра. Се с нещо можеше да помогне.
Старицата се появи в одаята. Сложи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация