Реших да се изруся. Така де – обичам да експериментирам. Избягвам да го правя само в кухнята, откакто подпалих пода... два пъти... За да не е преходът обаче твърде рязък, се спрях на вариант кичури.
Речено-сторено. Обезцветител, фолио... час и нещо с прическа като на Рууд Гулит... Предвиждаше се резултатът да е нещо по-така. Реалността обаче ме поразтърси, защото се оказа, че съм добила окраската на нещо средно между далматинец и леопард. Виждала съм разни жени да се носят в подобни разцветки, само дето си личи, че те са се изръсили доста за това, докато при мен ефектът беше напълно случаен.
С други думи, приех го смело. Не се стреснах от отражението си, не крещях от ужас, не се опитвах да си прережа вените... Винаги съм била силен характер. След около три часа пред огледалото дори си въобразих, че точно това съм искала всъщност.
Обаче новата визия внезапно се превърна в проблем.
Хората възприемат блондинките (дори и частичните) по особен начин. Започват да говорят по-бавно, да се усми ...