Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило на втория етаж?
Човекът остави ръкописа, над който работеше. Дълго и с интерес наблюдава любовта на гълъбите. Във вечно забързания ритъм на живота не ни остава време да се изненадаме от нещо толкова обикновено, дребно и незабележимо като ухажването на птиците – мислеше си. - А любовта, като всяка любов, е красива.
Мъжкарят се разливаше от ласки – гукаше, шумеше, разперваше като параван криле и почукваше с клюн женската, която свенливо, но с достойнство посрещаше предизвикателствата му.
Върху несигурната, мръсна, боядисана в черно парапетена линия, се любеха два бели гълъба. Изглеждаха като две малки бели думички, изписани върху безкрайната сякаш, блажна чернилка на желязото.
Две думички с то ...