Прошката 1-ва част
Произведение от няколко части
-
421 6Проза » Другие
-
Проза » Другие
„Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях! (Псалми 34:19 ).
Времето, в което живеем, наистина е наситено с неволи - лични, семейни, професионални, социални и т.н. Много често сме в стрес от едно или друго събитие, а обидата, огорчението и недоволството са наши постоянни спътници. И никак не е чудно, че Бог е предвидил начин за облекчаване на това състояние, чрез прошката, която препоръчва да стане неотменна част от характера на християнина. Въпреки, че искането да прощаваме не е записана в Десетте Божи заповеди, то е като заповедта за уважението към родителите „за да ви бъде добре”.
Прошката е благословена духовно, въпреки че понякога тя не е еднократен акт. Налага се, понякога, да се замислим и отчетем, дали наистина сме простили или все още има горчивина в душата ни. Бог е постановил прошката, за да се чувстваме чудесно във всеки един момент от християнския си живот: ” Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие” (Колосяни 3:13).
Да простим, значи да престанем да търсим наказание или възмездие за вината на някой човек. Прощение означава искане, което може да бъде насочено в три посоки :
- Към желанието на човека, (който прощава), да премахне злото в отношенията си с друг човек;
- Към желанието на човека, ( който иска прошка) да бъде оневинен за злото, което е сторил;
- Към желанието и възможността Бог да не зачита греховете, които сме направили, след като ги изповядаме и заявяваме, че не искаме да ги правим отново.
Каква е ползата ни от простителността и какво става, ако не прощаваме? Решението да простим ни освобождава от гнева и омразата, от непрестанното самонаказване и ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Последиците от непростителността са изключително тежки. Психичните емоционални състояния като гняв, обида, разочарование и др.п., които се получават при лоши взаимоотношения между хората, пораждат неспокойствие, враждебност, злоба, омраза, чувство за вина, желание за мъст. С времето те разрушават нашия мир и душевно равновесие, често провокират психосоматични заболявания и лишават живота ни от радост. Омразата – най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено, чрез прошката. Освен това прошката е условие за:
- Успешна молитва: „И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого” (Марк 11:25,26).
- И ние да получим опрощение. В молитвата „Отче наш” Христос ни поучава ”и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Матей 6:12) и продължава: ”Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения” (Матей 6:14,15).
- От нашето прошение зависи прощаването на греховете на тези, на които сме простили. В Йоан 20:23 Христос казва на учениците си: „На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са”.
Защо обикновено е трудно да прощаваме?
- Поради атеизма, по времето на социализма при възпитанието на децата, прошката не се включваше като необходимо и нормално поведение. Това налага, повярвалите по-късно да се учат на това, като нещо ново и непознато.
- Прекалено много държим на материалното. Материалистичните възгледи пречат за прилагане на прошката, тъй като в много случаи това изисква отказ от материални блага.
- Необходимост да се съпротивляваме на лукавия, на когото не харесва нашето хармонизиране, а се радва, когато има противопоставяне и лоши взаимоотношения помежду ни.
- Не сме свикнали да пречупваме нашето Его. Хуманистичния възглед, който до голяма степен владее в света, издига на пиедестал личността, чийто девиз е „вярвай в себе си”. Личността в повечето случаи не желае да пречупва своето Его. Решението да простим обикновено се сблъсква с честолюбието ни. Трябва да оневиним виновника за нашето огорчение или нараняване и да признаем неговата гледна точка, неговата слабост и да се подчиним на Божието изискване. Така както Христос каза от кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34) ние трябва да загърбим огорчението и гневните мисли, да приемем, че не непременно нашето мнение трябва да възтържествува.
- Следва
© Anastasia Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Понеже не ми стигна мястото продължавам. Първо - прочела съм доста отдавна всичко, повтарям всичко, написано от теб. Второ - запозната съм и с евангелските среди. И повярвай ми - не всеки ще се приобщи към вас, защото влизате в спорове и противоречия с православната доктрина. Бог е любов Той е жив и ще застане зад всеки, който го търси, независимо по какъв начин се случва това. За прошката - права е Пепи, има много хора, които стоят на обратната страна, нямат никакво намерение да се разкайват и унищожават нашите чувства и личност. Да, Господ е казал - прощавай на враговете си, едва ли не без да са се разкаяли, но това е много, много трудно и не се търси разкаяние. А разкаянието е най-важното, защото разкаялия се грешник би могъл да се поправи и да бъде спасен. По памет ще цитирам Божиите думи - Ако съгреши брата ти, смъмри го, ако се разкая - прости му. Тук не се казва - прости му, за да се почувстваш добре и добър християнин.
Не знам как и дали ще коментираш тези мои думи. -
Не знам защо поставяш "домашното насилие" в кавички, то съществува отдавна. Друг е въпросът, ако ти си го чула напоследък нашумяло. Вероятно, защото по телевизията се заговори за повече случаи, вследствие на пандемичните условия. Преди шест месеца една ползвателка тук, в Откровения - Мариела Георгиева, пусна части от нейния роман - Лицата на неродените пеперуди. Тя се свързваше с нас, творците за да се включим в нейната мащабна кампания против домашното насилие. Създаде група във фейсбук, в която доста от творците изразиха в клипове, разкази и стихове отношението си, събираха се средства за центрове за взаимопамощ, правиха срещи и прочее. Твоя текст е написан само за общност, в която ежеседмично се четат проповеди и всичко написано от теб се знае от вас наизуст, но обикновените християни, които не посещават евангелските среди, някак не могат да се приобщят и да бъдат убедени от твоето писание. Сама разбираш, че не всички вярващи са евангелисти и няма как да станат.
-
Когато деянието е подсъдно, трябва да се спазва закона, а в случаите, когато става дума за много нашумялото напоследък "домашното насилие" да се взима под внимание заболяването, което се "крие" под тази форма. Интересно защо за това не се говори?
-
"Да простим, значи да престанем да търсим наказание или възмездие за вината на някой човек. Прощение означава искане, което може да бъде насочено в три посоки"
Възмездие и наказание са коренно различни понятия и не вървят заедно "или - или" - наказанието е Законът, а възмездието е лично и човек не трябва да се отъждествява с господ и да раздава правосъдие. Вендетата е на друго място.
И защо трябва да прощаваш на умишлен престъпник? Всеки трябва да си носи отговорностите и последствията от действията си, както иот неволните, защото незнаниети или следствие на външни фактори не са оправдание.
Религиозният морал не трябва да противоречи на Законовия, защото Законът е за всички в обществото без значение религиозна, расова и етническа принадлежност. -
Стаси, всичко това е много вярно, но разсъждавам за някои аспекти и задавам следния въпрос - как се прощава на насилник, които не само не се е разкаял, но и няма намерение и продължава да малтретира жена си и децата си?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Да простиш на врага и насилника - означава да приемеш ролята на жертва.
Протестантски пастор, евангелси проповеди... живеем в призната по Конституция православна държава. И всеки път се чудя защо все се намира някой неортодоксален или сектант да ни вкарва в неделното си училище. Само защото има възможност да го прави!