Прошката 1-ва част
Произведение от няколко части
-
769 6Проза » Други
-
1271Проза » Други
„Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях! (Псалми 34:19 ).
Времето, в което живеем, наистина е наситено с неволи - лични, семейни, професионални, социални и т.н. Много често сме в стрес от едно или друго събитие, а обидата, огорчението и недоволството са наши постоянни спътници. И никак не е чудно, че Бог е предвидил начин за облекчаване на това състояние, чрез прошката, която препоръчва да стане неотменна част от характера на християнина. Въпреки, че искането да прощаваме не е записана в Десетте Божи заповеди, то е като заповедта за уважението към родителите „за да ви бъде добре”.
Прошката е благословена духовно, въпреки че понякога тя не е еднократен акт. Налага се, понякога, да се замислим и отчетем, дали наистина сме простили или все още има горчивина в душата ни. Бог е постановил прошката, за да се чувстваме чудесно във всеки един момент от християнския си живот: ” Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие” (Колосяни 3:13).
Да простим, значи да престанем да търсим наказание или възмездие за вината на някой човек. Прощение означава искане, което може да бъде насочено в три посоки :
- Към желанието на човека, (който прощава), да премахне злото в отношенията си с друг човек;
- Към желанието на човека, ( който иска прошка) да бъде оневинен за злото, което е сторил;
- Към желанието и възможността Бог да не зачита греховете, които сме направили, след като ги изповядаме и заявяваме, че не искаме да ги правим отново.
Каква е ползата ни от простителността и какво става, ако не прощаваме? Решението да простим ни освобождава от гнева и омразата, от непрестанното самонаказване и ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Последиците от непростителността са изключително тежки. Психичните емоционални състояния като гняв, обида, разочарование и др.п., които се получават при лоши взаимоотношения между хората, пораждат неспокойствие, враждебност, злоба, омраза, чувство за вина, желание за мъст. С времето те разрушават нашия мир и душевно равновесие, често провокират психосоматични заболявания и лишават живота ни от радост. Омразата – най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено, чрез прошката. Освен това прошката е условие за:
- Успешна молитва: „И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого” (Марк 11:25,26).
- И ние да получим опрощение. В молитвата „Отче наш” Христос ни поучава ”и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Матей 6:12) и продължава: ”Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения” (Матей 6:14,15).
- От нашето прошение зависи прощаването на греховете на тези, на които сме простили. В Йоан 20:23 Христос казва на учениците си: „На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са”.
Защо обикновено е трудно да прощаваме?
- Поради атеизма, по времето на социализма при възпитанието на децата, прошката не се включваше като необходимо и нормално поведение. Това налага, повярвалите по-късно да се учат на това, като нещо ново и непознато.
- Прекалено много държим на материалното. Материалистичните възгледи пречат за прилагане на прошката, тъй като в много случаи това изисква отказ от материални блага.
- Необходимост да се съпротивляваме на лукавия, на когото не харесва нашето хармонизиране, а се радва, когато има противопоставяне и лоши взаимоотношения помежду ни.
- Не сме свикнали да пречупваме нашето Его. Хуманистичния възглед, който до голяма степен владее в света, издига на пиедестал личността, чийто девиз е „вярвай в себе си”. Личността в повечето случаи не желае да пречупва своето Его. Решението да простим обикновено се сблъсква с честолюбието ни. Трябва да оневиним виновника за нашето огорчение или нараняване и да признаем неговата гледна точка, неговата слабост и да се подчиним на Божието изискване. Така както Христос каза от кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34) ние трябва да загърбим огорчението и гневните мисли, да приемем, че не непременно нашето мнение трябва да възтържествува.
- Следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Anastasia Всички права запазени
